Борис вдигна ръка:
- Тишина! - нареди той. - Тишина! Или ще извикам стражата и ще наредя да арестуват всички ви! Тишина!
Глъчката бавно започна да стихва.
Със зачервени лица, потни и пухтящи, великите боили се откопчиха един от друг и приглаждайки дрехите си, сипейки закани на всички страни, седнаха отново на столовете си.
Иратаис внезапно скочи напред и извика почти в лицето на хана:
- Кой ти даде право да се покръстваш?! Кой?! Кой ти дава право да отхвърляш Тангра и да го сменяш с нов бог?!
Останалите отново се развикаха.
- Успокойте се! - Борис започна да губи търпение. - Успокойте се и седнете по местата си!
- Спокойно ли?! провикна се и Вардас. - Как да говорим спокойно, когато върху нас се извършва насилие!
- Вие сте насилниците! Не сме забравили как съвсем доскоро преследвахте християните! Убийци! - развика се Кордил и също скочи към трона.
- Византийски шпиони и предатели! - не му остана длъжен Вардас и се опита да го хване за ръката.
Тангристи и християни отново наскачаха от местата си и караницата се развихри с нова сила.
Притеснен, Климент не знаеше какво да прави. Главата му се въртеше ту към този, ту към онзи, краката му бяха плувнали в пот, челото и бузите му горяха. Писарят чакаше някакъв знак от Дукум, но кавханът седеше на стола си, без дори да го погледне. Ако някой не се намесеше, нямаше никакво съмнение, че съвсем скоро членовете на Великия съвет щяха да се избият един друг с голи ръце.
Дукум бе този, който овладя положението.
Без да каже нищо, кавханът излезе и се върна след миг, следван от личната стража на Борис. Тя бързо избута крещящите боили на местата им и плътно обгради хана.
Най-накрая в залата се възцари тишина, макар все още да се чуваше някоя изпусната ругатня или отправена закана.
- Христос ще донесе полза на всички ни - тихо каза Борис, но в гласа му личеше едва сдържан гняв. Никога досега боилите не си бяха позволявали да му говорят по този начин. - Ще имаме полза от покръстването и мирният договор с Византия няма нищо общо с това. Отдавна обмислям подобна възможност. Сега моментът настъпи. Направих това, което смятам за добро! Макар че, ако не бях приел Христос, можеше в този момент Михаил и наставникът му Фотий да минават тържествено през портите на Плиска. А вие да се криете по горите или да сте мъртви! Помислете върху това! - Борис замълча, давайки време думите му да достигнат до съзнанието на всеки. Всички големи държави в света са християнски. Ако искаме и ние да бъдем велики като останалите, рано или късно трябва да приемем Исус!
- Крум беше велик и без да е християнин! - сопна се Иратаис, но Борис продължи, без да му обръща внимание:
- На всички европейски тържища християните се обслужват с предимство! Във всички европейски дворове християнските пратеници се ползват с предимства! Християнските владетели се подкрепят един друг в случай на нужда!
- Но това не е всичко! - продължи Борис. Държавата ни страда от това, че няма един бог! Българите се кланят на Тангра. Славяните на Перун. Дълго мислих. Сега и славяни, и българи ще почитат Христос! Той ще ни обедини и ще ни направи още по-силни!
- Никога! - Иратаис бе станал отново и величествено оглеждаше останалите. - Никога няма да се поклоня на този страхлив Бог, проповядващ добрина и любов! Аз съм воин, а не жена!
Останалите тангристи доволно зашумяха, подкрепяйки думите на водача си.
- Преди всичко си боил, който дължи вярност на хана си! - напомни му Борис и свирепо изгледа всички. - Трябва ли да ви го напомням? С теб или без теб, с вас или без вас, България ще бъде християнска! Такава е волята ми на поставен над вас от Бога владетел!
- Кой бог те е поставил по-точно над нас?! - не се даваше Иратаис. - Ти зае престола на баща си в името на Тангра и управлява от името на Тангра! Сега се отричаш от него! Трябва да се отречеш и от трона!
- Това е бунт! - Дукум бе скочил от стола си и с твърда крачка тръгна към Иратаис. - Ханът каза думата си! Наш дълг е да му се подчиняваме и да я изпълним!
- Досега не сме видели нищо добро от тази негова воля! - подкрепи Иратаис Вардас. Не сме спечелили нито една война! Нито една битка! Тангра е отвърнал очи от своя народ, от своя хан и сега става ясно защо! Ние сме предадени!
Климент изтръпна. Думите на боила бяха изключително опасни. Ако Тангра бе свалил подкрепата си от хана, Борис беше обречен!