- Това стана, защото бяхме езичници! Склавун също се включи в спора. - Сега Христос ще ни води към победи! Тепърва ни предстои да спечелим много битки, Иратаис. Стига в редиците ни да няма предатели! Като теб и последователите ти!
- Аз искам да знам кого ще подкрепи съветът! Искам гласуване! Искам да изкажем волята си и да вземем решение, както е било винаги досега. Искам да знам кой тук подкрепя хана! Нека вдигне ръка и го заяви ясно! - гласът на Иратаис бе изтънял. Той много добре разбираше риска, който поема. Ако се провалеше, ако съветът не гласуваше за него, дните му бяха преброени.
Всички замълчаха и се заозъртаха притеснено. Четиримата славяни веднага вдигнаха ръце. Дукум, чийто глас се броеше за два, последва примера им, без да се замисля.
Алем и Курт уплашено въртяха глави, не знаейки какво да направят, но ръцете им останаха в скута.
Резултатът беше равен. Шест на шест.
„Какво ще стане сега? - запита се Климент. - Спечели ли Иратаис? Загуби ли Борис?“
В този момент дългата съсухрена ръка на Кормесий се залюля във въздуха. Най-старият член на съвета, представителят на един от най-прочутите родове, бе подкрепил хана. Ориентирайки се накъде духа вятърът, Алем и Курт веднага последваха примера му.
„Е, всичко приключи добре! - облекчено въздъхна Климент. - Борис спечели. Иратаис загуби. Какво ли ще стане сега с него и останалите?“
- Ти! Ти, подло старче! Как посмя да ни предадеш! - Иратаис сграбчи Кормесий за ръката и го разтърси силно. По заповед на Дукум няколко войници отделиха един от друг двамата велики боили. - Ще си платиш за това! Всички ще си платите! - Иратаис се огледа бясно и заотстъпва към тези, които го подкрепяха.
- Служил съм още при дядото на сегашния хан, при Маламир - спокойно обясни Кормесий, докато разтъркваше ръката си, където го бе сграбчил Иратаис. - Служил съм и при Пресиян, сега при Борис. Свикнал съм да изпълнявам волята на хана. Вече съм стар и не мисля, че днес е добър момент да си променям навиците. Пък и в това, което каза ханът, има много истина. Той е прав! Като християни ще станем по-силни и по-единни. Държавата ни ще просъществува през вековете. Нима ти не искаш това, Иратаис от рода Вокил? Нима всички ние не искаме точно това?
- Предател! - Шун, който досега бе стоял спокойно, се надигна отново от мястото си.
- Кой е владетелят на тази страна?! Питам ви кой командва тук?! - гласът на Борис кънтеше под каменния купол на тронната зала. - Аз съм господарят! Ще правите каквото аз искам!
- Но, хане... - започна Вардас.
- Повече не съм хан. Иратаис е прав! Отказвам се и от Бога, и от титлата! - изкрещя Борис, неспособен да се сдържа повече. -Повече не съм хан! Той умря заедно с Тангра! От днес съм български княз и всички ще ме почитате и ще ми се кланяте! Който не иска, е предател и ще умре още сега! В тази зала! -Борис кимна с глава на войниците си, които с извадени мечове тръгнаха към Иратаис и групата му.
- На колене! Покажете покорството си пред своя княз! - заповяда Борис и под извадените мечове членовете на Великия съвет бавно сведоха глави.
- Всички до един ще се покръстите! - нареди князът. - И вие, и семействата ви, и васалите ви! Който не го направи до месец, ще умре! Ясно ли е!
- Но ние имаме повече вяра! Ние... - надигна глава Склавун.
- Никакво ние! Никой няма да се ползва с привилегии или да бъде преследван заради вярата, която е изповядвал до днес. Казаните тук думи ще бъдат забравени и простени. За първи и последен път!
Иратаис и последователите му се размърдаха на местата си, разменяйки си погледи, но не казаха нищо.
- Докато преминат вълненията, във Вътрешния град ще охраняват войници от личната ми стража. Днес в града ще пристигнат аварски стрелци, които също ще се включат в опазването на реда. Сегашните гарнизони ще бъдат сменени! За да няма безредици, вратите на Вътрешния град ще се затворят и през тях ще се минава само с пароли. Въоръжени хора ще могат да влизат във Външния град също само с парола! За чигати там ще бъдат назначени мои родственици! Ясно ли е?!
Борис замълча. Явно бе предвидил всичко. Както реакцията на боилите, така и мерките, които да вземе.
- Светилищата на Тангра ще бъдат преустроени в църкви. На мястото на храма в двореца ще се вдигне висока базилика! Най-голямата в света. Всички до един ще сътрудничите и ще помагате това да стане. Ако не - ще умрете! И вие, и целият ви род! Разбрахте ли!
Борис отново изгледа падналите на колене боили. Всички до един закимаха с глави.
- Сега се закълнете във вярност към княза - нареди той.
Бавно, някои с половин уста, други със светнали очи изговориха свещената клетва.