Обединени, те можеха да свикат войска, многократно по-голяма от тази на хана. Но той ги бе изпреварил. Плиска бе затворена и Иратаис най-добре съзнаваше това. Борис може и да беше страхливец но изключително хитро и умно пазеше властта си.
- Нека преценим ситуацията трезво - въздъхна великият боил. - Няма нужда сами да се пъхаме в ръцете на врага.
- Тогава какво? - Изот седна обратно на стола си и мрачно се загледа в пода.
- Сами видяхте - аз бях този, който се противопостави на хана. - Иратаис не искаше и за секунда да забравят кой е най-главният тук. - Но мисля, че сега е най-добре да почакаме. Без пароли, които да ни отворят вратите на Външния град, сме обречени! Ще ни избият под стените като мишки! Не се и съмнявам, че ще следят всеки наш ход. Този на приятелите ни също! Родствениците му по вратите ще ни претърсват най-дълго. Аварите само ще търсят повод, за да ни надупчат със стрелите си. Трябва да изчакаме.
- С добър план може и да успеем! - Вихтун все още не искаше да се откаже.
- Нека не избързваме. - Шун се обаждаше за първи път и погледите на всички веднага се насочиха към този лукав и умен боил. Шун се бе появил преди десетина години от Константинопол, твърдейки, че е избягал, след като навремето баща му е бил пленен, и въпреки неясния си произход бързо успя да си проправи път чак до Великия съвет на боилите. В това му помагаше както вроденото му интригантство, така и колата със злато, която бе докарал заедно със себе си. Трезво мислещ и винаги търсещ изгодата, той знаеше как да постъпи, така че да извлече максимална полза за себе си.
- Да не избързваме - повтори Шун. - Това не значи, че се отказвам. Но Иратаис и Вардас са прави. В момента всичко е против нас! Загубихме гласуването в съвета. Ханът се е подготвил добре. Не би се държал по този начин, ако не можеше да се справи с нас - останалите закимаха.
- Тези, които искат Тангра, ще ни подкрепят - опита се да му възрази Изот.
- Може би е така. Но не е сигурно. - Иратаис се изправи и огледа останалите. - Видяхте - Великият съвет е разделен. Дори там нашият Бог няма надмощие! И там се намери кой да ни предаде. Да не подценяваме Кормесий! Той е достатъчно стар и влиятелен, за да накара част от близките му да подкрепят Борис. Той има влиятелни приятели. С Борис, Дукум и Кормесий едновременно, с новите пароли и аварските стрелци по улиците не можем да се борим!
- Какво предлагаш тогава!? - излая Изот, но дори и той изглеждаше разочарован.
- Вече го казах - ще изчакаме! Ще се снишим. Нека накараме Борис да повярва, че сме приели бога му. Той не може вечно да държи аварите при себе си. Издръжката им струва цяло състояние! Вратите на крепостта не могат да останат затворени завинаги! Кормесий също не е вечен! Нека изчакаме, докато обстановката се успокои, и тогава да нанесем своя удар!
В помещението се разнесе одобрителен шепот.
- Не ми харесва тази работа! Не ми харесва да чакам! - намръщи се Изот.
От стената се отлепи нечия сянка.
- Не виждам какво има да обсъждаме! - млад мъж от рода Угаин бе пристъпил напред. - Та ние ще защитим Тангра, за Бога! Какво има да умуваме! Всичко е ясно и Борис трябва да умре!
- Успокой се, Идик - меко му се противопостави Иратаис. -Всички знаем за твоята преданост към Тангра, но нека обсъдим как да подходим най-добре.
- Няма какво да мислим! - Мъжът свали високата си кожена шапка и ядно я удари в земята. - Борис е предател! Трябва да умре!
Останалите се разшумяха развълнувано. Родът Угаин бе известен със стриктното спазване на традициите и фанатичната вяра в Тангра.
- Чу какво бе казано! - Иратаис започваше да губи търпение. - Няма какво да направим.
- Има! - прекъсна го Идик и огледа останалите мъже - Съгласен съм, че сега няма как да нападнем. Няма как да минем през вратите и да се справим с аварите. Но това не значи, че не можем да си отмъстим на Борис! Има обичай, древен обичай, когато някой не е достоен, когато някой се провали пред лицето на Тангра, да бъде пращан преждевременно на небето. Борис се провали! Традицията трябва да се изпълни!
- Какво имаш предвид? - зачуди се Иратаис.
- Убиец! Един избран от нас, който да отмъсти. Някой, който да може да влезе във Вътрешния град, да стигне до Борис и да въздаде правосъдие. С кинжал или отрова, с меч или примка, няма значение. Ханът трябва да умре! Той може да спре всички, но ще му е трудно да се справи с един!
- И кой ще бъде този човек? - впечатлен, попита Иратаис. Кой ще се жертва, за да отстрани тиранина?
Очите на Идик блеснаха:
- Аз! Това ще бъда аз!
Останалите се разшумяха. Иратаис присви очи и се замисли.
- Ти си прав, Идик от рода Угаин! - рече накрая великият боил и се изправи. - Прав си, че традициите трябва да се зачитат, а предателите да се наказват. Избирам те от името на всички събрани тук ти да си този, чрез чиито ръце да говори Тангра!