Идик коленичи и сведе глава. Иратаис откачи от колана си красив, но смъртоносен кинжал и го подаде на мъжа пред себе си. Очите му блеснаха:
- Отмъсти за Тангра! Убий хана!
Със зачервено от гордост лице Идик пое кинжала, кимна отсечено и се върна обратно на мястото си под ръкоплясканията на останалите.
- Значи е решено! - с видимо облекчение скочи от стола си Курт. - Оставяме бунта за по-добри времена! Ако правосъдието възтържествува чрез ръката на Идик, още по-добре!
- И помнете, че никога не сме се виждали и не сме говорили за нищо! - добави Алем.
Дрънчейки с оръжията си, все още обсъждайки ставащото, боилите започнаха да се разотиват. В осветената от факлите зала остана само Иратаис.
Великият боил въздъхна дълбоко. Отдавна бе чакал своя миг, а сега бе на път да го пропусне. Наследник на рода Вокил, той можеше да поведе, останалите и да върне трона на предците си. Не една и две вечери великият боил бе гледал звездите с чаша вино в ръка, представяйки си как седи в кръглата зала, наметнат с пурпурна мантия, а останалите са паднали в краката му.
Сега тази мечта можеше да изчезне. Нямаха шанс срещу хана, паролите, заключените порти, претърсването и аварите. Вероятността Идик да успее да убие Борис бе нищожна. Ако нямаше кой да ги поведе, дори недоволните щяха да се покръстят под заплахата от смърт. Нямаше да има бунт. И той нямаше да стане господар на страната. Иратаис въздъхна още веднъж и се надигна от мястото си.
- Няма нужда да въздишаш така тежко! - нечий плътен глас внезапно изпълни подземието. - Все още има шанс да седнеш на трона на предците си!
Иратаис скочи от стола, извади меча си и го насочи към сенките.
- Кой си ти?! Какво правиш тук?!
От единия от ъглите бавно пристъпи набита закачулена фигура. Макар непознатият да не се държеше заплашително, при вида му великият боил изпита необясним страх и отстъпи назад.
- Аз съм този, който ще ти помогне да осъществиш мечтите си! Прибери меча! Имаме да обсъдим някои въпроси!
- Но как? - Иратаис стоеше объркан в центъра на помещението и не знаеше какво да прави. - Как ще ми помогнеш? Кой си ти? И как влезе тук?
Непознатият се засмя, дръпна качулката още по-ниско над лицето си и седна на един от опразнените столове.
- Станах свидетел на малката ви сбирка! Сбирка, за която всички ще си изпатите, ако ханът научи за нея! Не те заплашвам! Не! Не! - помирително вдигна ръка непознатият. - И съм съгласен с решението ви. Не можете да победите Борис. Не и в този момент.
- Тогава?
- Тогава имате нужда от помощ. От моята помощ!
Иратаис се разсмя.
- От твоята помощ!? Ти луд ли си? Не знам кой си и как си проникнал в имението ми, но едва ли ще можеш да помогнеш срещу стрелците на хана. Как ще попречиш на Кормесий да тръгне срещу нас? Как ще отключиш вратите на Плиска? Как ще минеш през родствениците на Борис? Трябва да си бог, за да можеш да ми помогнеш!
- Не се знае! - за миг под качулката на непознатия проблясна усмивка. - Нищо не се знае, Иратаис! - след което се отдръпна назад в сенките и изчезна.
- Хей! Чакай! Не си тръгвай! - извика великият боил и прекоси с бързи крачки помещението.
- Аз съм тук, Иратаис! - отговори му гласът и боилът рязко се обърна, но не видя никого. - Тук съм, ако можеш да ме видиш!
- Какви са тези глупости! - този път Иратаис извади меча си. - Това някаква игра ли е? Нужна е само една моя заповед и подземието ще се изпълни с войниците ми!
- Игра? - Непознатият внезапно се бе озовал зад великия боил, сграбчи главата му, дръпна я силно назад и опря нож в оголеното му гърло. - Може и да е игра, но залогът е много висок. А докато войниците ти дойдат, ще бъдеш мъртъв!
Вцепенен, Иратаис не смееше да помръдне.
- Ето какво искам да направиш! - каза непознатият. - Ще убедиш останалите, че сега е моментът да тръгнете срещу хана.
Няма да ти е много трудно. Те и без това са готови. Ще вдигнете бунт! Ще спечелите! И ти ще станеш хан! Точно както си мечтаеш.
- А Борис? Аварите, паролите, Кормесий? - изкрещя в ужаса си Иратаис. - Какво ще правим с тях?
- Не се притеснявай! Съвсем скоро те няма да ви създават проблеми! Аз ще се погрижа за всичко. Ти просто събери достатъчно войници, които да могат да превземат Плиска.
- Кой си ти? Отговори ми как да те наричам!
- Как да ме наричаш? - Непознатият се засмя приглушено. - Аз нямам име. Но щом толкова много държиш, можеш да ме наричаш Неуязвимия!
- Неуязвимия? Как да те намеря?