- Не се притеснявай! Аз ще те потърся пак. Скоро - непознатият отстъпи назад и отхлаби хватката си.
Извадил меча си, Иратаис рязко се обърна.
Зад гърба му нямаше никой.
Подземието бе празно.
8
- Ти трябва да ни помогнеш! - Склавун дърпаше Климент за ръката в опита си да го спре.
Писарят се бе натъкнал на славянина на излизане от покоите на Дукум. Вероятно Склавун го бе причаквал в коридора да излезе.
- Трябва да ни помогнеш! Да помогнеш не на нас, а на хана! - не спираше да повтаря славянинът.
Климент ядосано спря:
- Нека не замесваме Борис в тази работа! Пък и той вече не е хан, а княз! И с какво мога да помогна?
- Княз, да, княз! - веднага се поправи славянинът и кой знае защо се огледа притеснено. - Разбери, Клименте! Трябва да разбереш какво са наумили Иратаис и останалите! Трябва да разбереш и да ги заловим, преди да стане късно за всички ни! Мястото им е в затвора! Борис е прекалено милостив. Чу ги какво казаха на съвета. Те няма да се примирят с това, което се случи! Не трябва да им позволим да попречат на покръстването!
„Или да попречат на теб!“ - ядно си помисли писарят, издърпа ръката си и почти тичешком се отскубна от преследващия го Склавун.
Християнинът го погони още малко и накрая се отказа. Беше се уморил.
Склавун се подпря на стената да си почине и избърса с ръка потното си чело. Още трепереше от това, което се бе случило сутринта.
Облечен с най-красивите си дрехи и окичен с всички отличия на властта, славянинът бе тръгнал за събирането на Великия съвет с добро предчувствие за това, което предстои. Ханът се бе покръстил, най-после идваше тяхното време.
Доволен и усмихнат, Склавун величествено бе влязъл в двореца. И тогава, малко преди да стигне до залата, някой го бе дръпнал в един от страничните коридори. Склавун бе готов да се развика, но бързо замълча, след като видя злите очи на мъжа срещу себе си, хищното му лице и огромния татуиран кръст между веждите.
- Тихо! - предупреди го непознатият и насочи към корема му къс меч. - Не вдигай много шум и всичко ще свърши бързо и без усложнения! Имаш много поздрави от Фотий, да пребъде името му! - Мъжът бързо се прекръсти.
- Кой си ти? Какво искаш? - уплашено попита Склавун и се огледа наоколо.
- Слушай ме внимателно и запомни всичко, което ще ти кажа! Предстоят велики неща! Историята ще бъде променена! И ти ще заемеш полагаемото се място в нея! Стига да ни помогнеш за това - с насмешка каза непознатият, а Склавун бързо закима с глава, без да откъсва поглед от извадения меч. - Ако искаш Христос да победи, трябва да ми сътрудничиш!
- Какво искаш? - попита отново славянинът и облиза устни.
- Като начало да знам всичко, което се случва на Великия съвет. Всичко, което са намислили Иратаис и приятелите му. Имаме сведения, че няма да се примирят с покръстването. - Мъжът се прекръсти отново със загрубелите си пръсти. На всеки от тях имаше татуиран кръст. - Искаш Исус да победи, нали?
Славянинът притеснено кимна.
- Това е добре! - захили се непознатият. - Гледай, помни и няма да бъдеш забравен! Ще се срещаме всяка вечер близо до Източната врата на Вътрешния град! И не забравяй: Бог награждава усърдните и наказва предателите. Искам още да претърсиш покоите на Борис!
- Невъзможно! Там е пълно с войници!
Непознатият вдигна рамене.
- Твоя работа е как ще се справиш. Ако успееш, чакат те само почести. Не забравяй, че Фотий е този, който ще назначи българския митрополит. Би ли ти харесало да си начело на българската църква, славянино? По-напред дори от Борис?
Склавун преглътна:
- Какво трябва да търся?
- Всичко, което има нещо общо с времето на Крум! Свитъци, документи, предмети... Всичко! И най-важното: трябва да знаем всяка стъпка на писаря Климент.
- Климент ли? - Склавун реши, че не е чул добре.
Мъжът кимна:
- Да, Климент! Заел се е с нещо, което не се харесва на патриарха. - Непознатият се прекръсти за трети път. - Но не се притеснявай, ние ще се погрижим за него! Разбрахме ли се?!
Склавун мълчаливо бе кимнал.
- Кой все пак си ти? - бе успял да попита той с малкото останала му смелост.
Непознатият приближи лицето си към неговото.
- Името ми е Михаил. Архангелът на смъртта!
Климент продължаваше да бърза по коридора, мислейки за неочакваната среща със славянина. Той и останалите християни в съвета му бяха не по-малко противни от Иратаис и поддръжниците му. Истинските им цели нямаха нищо общо с това, в което вярваха. Въпросът бе кой ще успее да измести останалите в голямата игра за власт.