- Какво искате? - грубо попита той. - Какво сте се разположили, сякаш се намирате у дома си?! Може да си станал главен писар, Клименте, но тук все още се спазват някакви правила! Би трябвало да го знаеш! Или толкова си се възгордял, че си забравил откъде си тръгнал и какъв си бил?
- Не съм забравил, Ставракий! Пък и ти често ми го напомняш! - Климент протегна ръка, усмихна се и се изправи. -Исках да говоря с Наум!
- Няма го! - все така сърдито отговори помощник-библиотекарят. - И няма да се върне скоро! Замина при майка си във Филипополис. Разболяла се е. Сега аз командвам тук! - Ставракий седна срещу писаря.
- Виждам. И го правиш добре както винаги. Никой не смее да шукне! - отговори Климент.
Трябва да се върши работа! Ако си губим времето в приказки, по-добре да идем да продаваме риба на пазара. Там не могат да си затворят устата по цял ден - строго каза Ставракий.
- Така е! Така е, съгласен съм с теб - помирително вдигна ръце писарят. - Миг невнимание, капка мастило и от целодневната работа не остава нищо. Аз ли не го знам!? Но да оставим сега това. Случило ли се е нещо? Писарите не работят, а разнасят напред-назад кутии и свитъци. Инвентаризация ли правите?
Ставракий гневно изсумтя.
- Не! Бяхме нападнати!
- Нападнати?!
- Вандали! Безмозъчни военни, които се развличат за наша сметка! Идиоти, които си мислят, че като влязат в библиотеката и разхвърлят всичко по земята, се забавляват чудесно! Ето това се е случило!
- Може ли да ми разкажеш по-подробно? - Климент внезапно се сети, че Дукум му бе споменал нещо за проблеми в библиотеката. Защо ли го бе забравил?
- Няма нищо за разказване. Стана преди два дни. Свършихме си работата, прибрахме всичко на място. Лично надзиравах останалите. Всичко си беше по местата. Останах последен, преметох пода още веднъж, пожелах лека нощ на Наум и си тръгнах. На другата сутрин дойдох и заварих всичко на земята. Листове, пергаменти, отворени кутии, ракли с разбити катинари. Казах ти вече! Някой се е напил и му се е видяло много смешно да мята пергаменти във въздуха. Добре, че не са ги запалили.
- Ами Наум?
- Нищо не е чул. Спал е като заклан. Като му показах какво е станало през нощта, ченето му увисна.
- Да не е бил пиян?
Ставракий направи кисела физиономия.
- Познаваш го. Може да си пийва от време на време, но винаги с мярка. Вечерта, като си тръгвах, изглеждаше трезвен. Сутринта, като го събудих, също нямаше вид на махмурлия.
Климент кимна.
- Защо тогава не се е събудил през нощта? Ако в библиотеката са вилнели пияни военни, защо Наум не е станал да ги спре? Те би трябвало да са вдигали достатъчно шум!
- Може да го е било страх...
- Каза, че сутринта е бил изненадан, като е видял какво е станало!
- Може... може да се е преструвал - заекна Ставракий. От доскорошната му увереност не бе останало много.
- Не се е преструвал! Познаваш го достатъчно добре, за да разбереш - настоя писарят. - Ще ти кажа какво е станало. Някой е влязъл през нощта и тихо е преровил всичко, което му е било необходимо. След което още по-тихо си е тръгнал. Затова Наум не е чул нищо! Затова е бил учуден сутринта, когато е видял на какво прилича библиотеката му!
- Не бях се сетил за това - замислено каза помощник-библиотекарят и изгледа Климент под сключените си вежди -Въобще не бях се сетил!
- Липсваше ли нещо?
- Не! Виж в това съм абсолютно сигурен! Вече втори ден проверяваме списъците един по един. Всичко е тук. Разбъркано, но тук!
- Нещо направи ли ти впечатление? Нещо специално?
Ставракий се замисли.
- Беше ровено предимно в архива отпреди петдесетина години. Затова се забавихме. Старите кутии бяха поизгнили и са се изпокъсали. Трябваше да намерим нови.
- От преди петдесет години? От времето на Крум? - бързо пресметна наум Климент.
- Точно така! - лицето на помощник-библиотекаря се оживи. -Точно така! От времето на Крум и малко след това! Всичко беше претърсено. Някой е искал да разбере нещо, случило се тогава.
- Или малко след това - замислено добави Климент. Чудя се какво ли е?
- Питаш мен? Нямам никаква представа! Мислех, че ти си този, който разкрива загадките! - сопна му се Ставракий.
Без да се обижда, Климент разсеяно кимна.
Дали човекът, ровил в библиотеката, бе същият, осквернил храма на Тангра? Какво се бе случило по време на царуването на хан Крум, което да е толкова важно, че да си струва рискът да проникнеш и на двете места?