Всъщност бяха се случили доста неща. Неслучайно наричаха Крум Страшни. Крум Дракона! Но какво общо имаше това със ставащото днес?
- Сигурен ли си, че не липсва някой документ? - попита отново Климент.
Помощник-библиотекарят се намръщи.
- Казах ти вече! Проверих всичко! И документите, и останалото. Всичко е на мястото си.
- Какво има всъщност в свитъците? - обади се Корсис.
- Какво ли не. Информация за походи, закони, битки, сватби, погребения. Регистри, инвентар, списъци с оръжия и брони, сметки от складовете, плащане на данъци. Всякакви неща. Господарят ти знае много добре.
„Какво търси той? - запита се отново Климент. - Какво може да намери в старите документи?“
Зад гърба му нещо падна и се строши с трясък на пода. Усмихнат невинно, Корсис стоеше над разбитото на пода бурканче. Подът, краката и панталоните му бяха оцветени в яркозелено.
- Кой е този вандал?! - Ставракий скочи от стола си. - Защо пипаш неща, от които нищо не разбираш! Ти... ти... невеж... -Помощник-библиотекарят не можеше да намери думи в яростта си.
- Стреснах се - отговори Корсис, докато гледаше объркано към Климент. - Исках само да разгледам! Никога не съм виждал такива неща!
- И не е трябвало да виждаш! - продължаваше да беснее Ставракий. - Счупи буркан с най-прекрасното изумрудено мастило! Идва чак от Флоренция. Знаеш ли колко струва?! Знаеш ли с колко мъки сме си го набавили?!
- Какво е Флоренция? - попита Корсис, а Ставракий се хвана с две ръце за главата.
- Стига! Стига! Успокой се! - задърпа го за ръкава Климент. - Момчето не е виновно. Не е на себе си. Изгуби наскоро баща си. Ще ти платя за разлятото мастило. И за още толкова. Само се успокой!
Продължавайки да мърмори и да хвърля гневни погледи към младежа, помощник-библиотекарят седна обратно до масата.
- А ти не пипай нищо повече! - разпореди се Климент. Корсис кимна и седна на леглото на Наум, но очите му продължаваха да шарят за нещо интересно.
- Не се сърди! Казах ти съвсем наскоро са убили жестоко баща му. Казва се Корсис и вчера ми спаси живота. Ако го нямаше, щях вече да съм мъртъв!
- Жестоко убийство ли? За какво говориш? - попита Ставракий, доволен, че може да научи някоя клюка.
Климент въздъхна. Така или иначе смъртта на Вардан не бе нещо, което трябваше да държи в тайна. Спокойно можеше да разкаже за нея.
- Баща му е бил миник. Един от най-добрите фехтовачи. Преди два дни са го убили. Някой го е пробол с копие, след което му е отрязал главата. Дукум ми нареди да разбера кой го е направил. Така се натъкнах на момчето. Нямаше къде да отиде и реших поне временно да го приютя.
Ставракий потръпна при тези думи и придърпа по-плътно дрехите си.
- Главата е изчезнала - продължи делово Климент, забавлявайки се със страха, който се надигаше в очите на събеседника му. На гърдите на трупа някой беше изписал с нож знака на Тангра - IYI.
- Знака на Тангра ли? Че защо? - попита помощник-библиотекарят и присви очи. - Чухме, че ханът се е покръстил. Да не би това да има нещо общо?
Климент вдигна рамене.
- Нямам представа.
- Това е странно. Много странно - почеса се по оплешивяващата глава Ставракий.
- Напоследък стават доста странни неща! - заяде го Климент.
- Как точно бе изобразен знакът?
- Как може да бъде изобразен? Нормално! - писарят започваше да губи търпение. - Някой бе изрязал в кожата на гърдите IYI Какво значение има?
Ставракий го погледна изпитателно.
- Знакът значи много неща. Сам знаеш това. Може да не е свързан точно с Тангра.
- Много неща ли? - Климент премигна неразбиращо. -Какви много неща?
- Ти идиот ли си? Завършил ли си Магнаурската школа? Не си ли бил писар? Не си ли ползвал български руни?
Климент гледаше объркано Ставракий. Внезапно в главата му настана хаос.
Естествено, че знаеше какво показва знакът. От самото начало бе решил, че става въпрос за Тангра, и не бе помислил за останалите възможности.
- Това е цифра! Седмица! - каза на глас писарят. - Цифра, по-древна и от най-древния Бог! Преди Тангра са я ползвали и други!
Ставракий изглеждаше доволен.
- Значи все пак ви учат на нещо в Константинопол.
- Божествена цифра? Как така? Това е знакът на Тангра! Какво общо има тя със смъртта на баща ми? - Корсис вече не изглеждаше чак толкова заинтересуван от предметите около него. - За какво става дума?
Климент не можеше да му отговори. В главата му една след друга се нижеха различни картини. Видя себе си като съвсем млад ученик как преписва свещени текстове, в които се говори за силата на числото седем. След това как чете трактатите, в които се обяснява силата му. Още в Египет са вярвали, че е било магическо. Бяха изучавали седемте планети. Астрономите бяха разделили лунния цикъл, за да получат седемте дни на седмицата. Бяха чели как Константин е направил седмия ден неработен. Често се бяха събирали и обсъждали силата на числото. Сила, идваща през вековете. А той бе забравил...