Выбрать главу

- За какво става дума? - настоя Корсис и разтърси Климент за рамото.

- Седмицата е свещена цифра. Открай време е било така -все още като в унес отговори писарят.

- Колко са чудесата на света? Седем! Колко са хълмовете на вечния Рим, че и на Константинопол? Седем! Кое е египетското число на живота? Седем! В кой ден от седмицата е роден Аполон? На седмия! Колко са струните на арфата му? Седем! - започна да изброява Ставракий под изумения поглед на Корсис.

Но Климент се бе окопитил.

- Кога се дава името на детето? На седмия ден! Колко са пророците? Седем! Колко са боговете планети? Седем! Колко са дните на седмицата? Седем! Колко са християнските смъртни гряха? Седем! Кое е числото на живота? Седем! Кое е числото на смъртта? Пак седем! И не е само това! - писарят се плесна по бедрото. - За колко дни Бог е сътворил света? За шест, а на седмия, на божествения ден си почивал! Както вече казах, седмицата е свещена!

Ставракий кимна.

- Явно и ти знаеш това-онова. Но най-важното - той се обърна към Корсис, - най-важното е друго! Седем неслучайно е свещено число! В него е закодирано всичко! То представя Бога и е негово творение и въплъщение.

- Защо? - попита Корсис.

- Колко са посоките на света? - отговори му с въпрос Климент.

- Четири! Север, изток, запад и юг.

- Точно така! Но това е хоризонтално - писарят посочи с ръка, а Корсис кимна, че е разбрал. - Вертикално имаме още три нива - небето, където живеят боговете, Земята, където живеят хората, и подземния свят, където живеят душите след смъртта си.

- Минало, настояще и бъдеще - потвърди Ставракий.

- Именно - съгласи се писарят. - Те са три. Така получаваме четири хоризонтални и три вертикални посоки. Всички посоки на Бога, всички измерения, всички възможности! И колко са те общо?

- Седем! - ахна Корсис със зачервено лице.

- Седем! - потвърди Климент. - Това е седмицата! Божествената седмица! Най-завършеното, най-съвършеното и най-тайнственото число на света. Число, което владее магии и могъщи енергии, числото на видимия и невидимия свят, на развитието, на самия живот!

- И какво общо има това със смъртта на баща ми? - попита Корсис.

- Не знам! - Климент се отпусна назад на стола и изведнъж пролича колко е уморен. - Нямам никаква представа. Но ще разбера!

- Защо някой е изписал това число на гърдите на баща ми, след като го е убил? - попита отново младежът и очите му се напълниха със сълзи.

- Това е нещо като печат. Древен печат - намеси се Ставракий. - По този начин убиецът е белязал жертвата си като своя собственост. Показал е на останалия свят, че убитият и силата му му принадлежат. Това е печат, който се поставя, за да предаде още по-голямо величие на извършеното - каза Ставракий.

- Величие на убийство? - невярващо попита младежът.

Помощник-библиотекарят само сви рамене.

9

Великият боил Кормесий блажено се отпусна в топлата вода във ваната си. Плиска бе една от малкото столици в света с тръбопровод, по който течеше и топла вода, а банята на Кормесий бе една от най-удобните в целия град.

Голям басейн, обграден с няколко малки удобни вани, висок водоскок, красиви мраморни статуи и керамични мозайки правеха банята не само място за къпане, но и за срещи, разговори и вечери.

Тесните дървени пейки, скарите за лежане и дори малката, но удобна мраморна маса в единия от ъглите придаваха на просторното помещение красив и двусмислен вид. Тук човек можеше не само да се къпе. На практика можеше да прави всичко, което поиска, без да изпитва неудобство. Голяма част от живота на къщата се въртеше около просторната баня, огласявана всекидневно от гласове и закачки.

Тази вечер помещението бе пусто. Кормесий бе сам. Напоследък му бе станало навик вечер преди лягане да се потапя за няколко минути в горещата вода. Тя, заедно с чаша затоплено вино, го караше да се отпуска, ставите да го болят по-малко, а сънят да идва по-лесно.

Боилът се нагласи внимателно и протегна ръка към чашата с вино, поставена на малко мраморно блокче близо до водата. Кожата на старото му сбръчкано тяло се зачерви, мускулите му се отпуснаха, костите му бавно започнаха да попиват топлината.

„Много студ се е насъбрал в мен. Както отвън, така и отвътре. Трябва да се стопля по всички възможни начини -помисли си Кормесий, усмихна се сам на себе си и отпи от виното. - Много студ! Но този вътре е по-страшен от този отвън. Той не е причинен от вятър, сняг или лошо време. Видял съм толкова много страх, предателства и смърт! Те са се пропили в мен, превърнали са ме в леден блок, който никога няма да мога да разтопя!“ Боилът се потопи до брадичката в топлата вода. На повърхността се подаваха само главата и ръката му, в която стискаше чашата с вино.