Преди тялото да падне на земята, убиецът замахна отново и с един удар отсече главата на Кормесий.
След това се наведе, обърна обезглавения труп и като внимаваше да не се изцапа от пръскащата кръв, изписа с ножа си символа IYI върху голите му гърди.
10
Корсис и Климент се биеха с дървени мечове на едно от тренировъчните игрища до крепостта. Писарят бе решил, че малко физическо натоварване ще прочисти главата му и ще подреди в някакъв ред обърканите му мисли.
Плиска бе прекарала мрачна, изпълнена с насилие, отчаяние и радост нощ. Военни патрули бяха препускали из улиците на града, прекратявайки схватките между последователите на Тангра и Христос, ругатни и закани се смесваха с хвалебствени песнопения, на няколко пъти на войниците се бе наложило да гасят пожари.
„Радостта от новата вяра май е по-малко от насилието, което тя засега поражда. Въпреки че е най-човеколюбивата“ - тъжно си помисли Климент, докато парираше един нисък удар.
Бяха се договорили Корсис да остане да живее при него като телохранител, прислужник, а дори и готвач. Щеше да получи подслон и храна, а в края на месеца и заплата. Корсис щеше да учи писаря да се бие, той да му преподава четене и писане.
И двамата останаха доволни от договорката.
Корсис бе уредил задълженията си. Предишната вечер бе продал къщата на баща си и се бе разплатил с кредиторите му. Бяха му останали съвсем малко пари, с които бе купил на новия си господар нов, обикновен, но добре балансиран здрав меч.
- Вашият за нищо не става бе отсякъл младежът.
- Нямаше нужда! И бездруго си без средства - бе се възпротивил първоначално Климент, но се остави да бъде убеден и трогнат прие подаръка.
Малко по-късно предишната вечер старият миник бе погребан със скромна церемония. Главата му така и не бе открита.
Корсис се бе върнал късно вечерта, дълго бе мълчал и когато заговори, се държеше като зрял мъж, който обсъжда бъдещето си, а не като уплашен младеж, разчитащ на баща си, какъвто бе доскоро.
- Оттук нататък ще трябва да разчитам само на себе си - бе казал той, а Климент бе кимнал. - Вече си нямам никого!
„Аз също!“ - тъжно си помисли писарят, чудейки се дали този прислужник, телохранител и учител нямаше да се превърне в така липсващия му другар.
Корсис внезапно се отдръпна назад, изтегли меча над рамото си и променяйки центъра на тежестта, без да мести краката си, насочи оръжието към корема на писаря. Климент инстинктивно замахна да се защити, но в последния момент партньорът му леко вдигна острието си нагоре, то мина над меча на писаря и се опря в брадичката му.
- Мъртъв си! - каза Корсис със сериозен глас. - А аз съм жив!
- Така е - засмя се нервно Климент. - Трябва да ме научиш на този финт.
- Не е нещо конкретно. Всичко идва от тялото. Понякога е важно да се движиш бързо с краката, друг път рязко да смениш точката на тежестта.
- Както сега ли? - попита Климент.
- Както сега! - кимна Корсис. - Или както когато убих двамата нападатели при кръчмата. Най-важна е стойката! Ако тя е правилна, дава възможност за много импровизации. Финтовете и триковете са добро нещо, но ако нямаш правилна стойка, няма да можеш да ги приложиш ефикасно. Ако си застанал както трябва, дори с основните удари и защити никой не може да пробие гарда. Чакайте да ви покажа.
Корсис така и не можа да покаже коя е правилната стойка. Задъхан войник, с прашни дрехи и потно лице, тичешком прекоси полето, махайки им с ръка.
- Писарю, кавханът Дукум те вика! Каза веднага да отидеш при него!
- Обясни ли ти защо?
Войникът вдигна рамене и се изплю на земята.
- Нямам представа! На мен никой нищо не ми обяснява. Дори защо трябва да умра в битка. Пращат ме да изпълнявам заповеди. И аз ги изпълнявам! - войникът се врътна на пети, дрънчейки с ризницата си, и си тръгна.
- За какво ли ви вика кавханът? - полюбопитства Корсис, докато двамата с Климент се миеха и обличаха дрехите си.
- Нямам представа - отговори писарят. - Но скоро ще разберем.
Дукум ги чакаше в покоите си. Климент никога не бе виждал великия боил толкова напрегнат. Кавханът нервно обикаляше из стаята, не знаеше какво да прави с ръцете си и час по час надничаше през прозореца. Личеше, че е на предела на силите си -лицето му бе бяло, устните - изгубили цвета си, под очите му се виждаха тъмни кръгове.
Пред вратата на Дукум се бяха настанили тежковъоръжени копиеносци, сякаш кавханът се страхуваше да не го нападнат дори в центъра на крепостта.