Дукум изгледа подозрително Корсис, който влезе заедно с писаря, но не каза нищо. Явно много добре знаеше кой е младежът.
- Цяла Плиска е разбрала, че храмът на Тангра е бил нападнат и поруган - без предисловия обяви кавханът. - Наложи ни се да арестуваме няколко групи, тръгнали да палят християнски църкви. Все повече хора обвиняват Борис, че сам е организирал това. Противниците му не си губят времето!
- Не може да го е направил той - изтъкна писарят. По време на нападението него го нямаше.
- Не ставай глупав! - сряза го Дукум. - Много добре знаеш, че това няма никакво значение. Князът може да е поръчал да нападнат храма в негово отсъствие. Разполага с достатъчно хора за това. - Боилът замълча. Това са вредни, нарочно разпространявани слухове. Цяла сутрин ми докладват вече се говори какво ли не: че Тангра се е отвърнал от нас и ни е пратил мор и глад, че Борис е полудял, че Михаил е тръгнал с нова, още по-голяма войска да ни покръства насилствено, че върховният колобар Баян е убит!
- Това са глупости!
- Иди го обясни на продавачите и на жените на пазара. Ако те се обърнат срещу нас - загубени сме!
Климент сведе глава. Знаеше, че Дукум е прав.
- И това не е най-лошото! Съвсем не е най-лошото - гласът на кавхана изведнъж изтъня. - Станало е убийство.
В Плиска всеки ден ставаха убийства, грабежи и кражби, с които чигатите бързо се справяха и разкриваха виновниците. Но щом престъплението притесняваше Дукум, значи то не бе поредното кръчмарско сбиване или опит на длъжник да се избави от заемите си.
- Кой е убитият? - попита писарят.
Кавханът се усмихна мрачно, седна на масата срещу Климент и го погледна в очите.
- Атанасий - бавно каза той. - Тази нощ са убили византийския логотет пратеник Атанасий. Намушкали са го, докато е спял в един вертеп, наречен „Златното руно“, близо до Западната врата на Външния град. След това са му отрязали главата.
- Отрязали са му главата ли? Точно като на баща ми - ахна Корсис, който досега бе седял мълчаливо.
- Точно така - потвърди кавханът. Точно като на баща ти! Затова нямам нищо против да участваш в разследването. Става дума за един и същи убиец. Надявам се жаждата ти за мъст да те пришпорва непрекъснато!
Климент не слушаше какво си говорят Дукум и Корсис. Кръвта бе нахлула в главата му и се блъскаше там с всичка сила. Убийството на Атанасий освен криминално престъпление бе и сериозен политически акт. Византиецът бе пратеник на страната си, което го поставяше под закрилата на хана и го правеше неуязвим. Никой досега не си бе позволявал да нападне византийски пратеник. Но ето че го бе направил. Кой знае как щяха да го изтълкуват в Константинопол.
- Ще има ли война? - попита писарят.
Дукум сви рамене.
- Не знам. Не е изключено. Но ми се струва, че Михаил не би рискувал да тръгне срещу нас. Князът лесно може да се откаже от новата си вяра, ако кръстникът му измени, и да се обърне към папата. В Рим и без това не са особено доволни, че сме предпочели Византийската патриаршия пред Светата римска църква. Не, по-скоро няма да има война. Ще има размяна на обвинения, ще се наложи да се извиним и да платим обезщетение.
Климент въздъхна облекчено.
- Това, което ме тревожи, е защо е бил убит логотетът. Атанасий не бе случаен човек. Всички в Плиска знаеха кой е и с какво се занимава. Объркан съм и не знам какво да мисля. Възможно е някои от последователите на Тангра да са решили да отмъстят на този, от чиято държава според тях идва християнското зло. Може дори Иратаис и приятелчетата му да са го организирали. Така допълнително ще отслабят княза и ще засилят собствените си позиции.
Климент кимна.
- Бях наредил обаче да следят всички велики боили от съвета. Никой не се е доближавал до византиеца - Дукум замълча. - Има и друг вариант. Мястото, където е открит Атанасий, е с лоша слава.. Не много луксозен публичен дом. Доколкото разбрах, византиецът не е предявявал претенции. Държал е на ниските цени повече, отколкото на качеството. И е предпочитал необвързващи връзки не само с жени.
- Тоест? - не разбрал, попита Климент.
- Чувал съм, че в „Златното руно“ предлагат на клиентите си предимно млади мъже и момчета - обади се Корсис в настъпилото неловко мълчание.
- Именно! - с облекчение потвърди Дукум. - Атанасий е предпочитал мъжете, или ако трябва да бъдем по-конкретни, по-млади мъже. Може убийството да има нещо общо с това.
Климент погледна кавхана скептично:
- Не ми се струва много вероятно.
- Ще трябва да разбереш как точно стоят нещата! Колкото се може по-бързо и без да ми противоречиш! - Боилът наистина бе силно изнервен, щом не можеше да се сдържа за толкова дребни неща. - Ще отидеш на мястото, ще проведеш разследване и довечера ще ми съобщиш кой е убиецът!