Неуязвимия положи прорязаната си ръка над чашата с вино и изчака седем капки да паднат в нея. Въпреки раната на дланта, не чувстваше никаква болка. Внимателно изтри дланта си с бяла ленена кърпа, по която кръвта остави тъмни следи, хвана здраво бокала с две ръце и го вдигна над главата си.
„Дай ми от силата си, Татко мой,
така както аз ти давам кръвта си!
Лай ми от орендата си, Татко мой,
напълни я отново в тази чаша!
Направи ме по-силен от врага ми!
Направи ме по-могъщ от неприятеля ми!
Направи ме непобедим!“
Неуязвимия рязко се повдигна на едно коляно, така че лицето му да застане точно пред олтара, и без да изпуска от очи символа срещу себе си, бавно изпи смесеното с кръв вино. Изправи се, затвори очи и почувства как орендата се приближава.
Неочакван порив раздвижи въздуха в подземното помещение, раздвижи пламъците на горящите свещи и премина през тялото на мъжа. Той се сгърчи за миг, пое дълбоко въздух и го изпусна от дробовете си с мощен вик, който отекна между стените.
Свещите угаснаха.
Силата се бе вляла в тялото на Неуязвимия.
Без да бърза, отлично ориентиращ се в пълната тъмнина, той намери огниво и прахан и запали малко, полюшващо се над олтара кандило. Изтри отново кръвта от ръката си и бавно се огледа.
Бе по-силен отвсякога! Достатъчно силен, за да може да доведе започнатото до успешен край.
Усмихвайки се на тъмнината около себе си, мъжът вдигна двете чаши от олтара и ги постави в плитка ниша в стената. Бавно и педантично започна да облича униформата на стражник от крепостта. Накрая нахлупи тежкия, обкован с метални пластини шлем и вдигна дългото копие.
Беше готов.
Макар орендата да се бе вляла във вените му, тепърва предстоеше да стане още по-силен.
Много, много по-силен!
Неуязвимия огледа отново помещението, кимна доволно и духна кандилото.
Всичко щеше да започне тази нощ!
Византийският пратеник в Плиска - логотетът[4] Атанасий, и помощникът му Григорас замислено гледаха двореца на хана.
- Чувствам, че сме съвсем близо до целта, господарю! - каза Григорас и облиза устни.
Атанасий кимна и бавно закрачи из широката, обзаведена с вкус стая. Две декоративни колони в делфийски стил подпираха заключената врата, красива мозайка, пресъздаваща бойна сцена, красеше едната стена, разкошни столове със зелени драперии и резбовани облегалки бяха поставени върху дебелия килим, в който бяха потънали краката на Григорас.
Атанасий обичаше лукса и удобствата, но нямаше нищо против да ги споделя с подчинените си. Стига да му бяха верни, да не искаха прекалено много и да му се подчиняваха безпрекословно.
Възпълен, висок и добродушен, византиецът бе заблуждавал мнозина с вида си. Макар да обичаше да се смее и шегува, да бе щедър и разточителен, под пухкавата маска на Атанасий се криеше лукав, хитър и умен човек, с твърд като скала характер. Малките му сини очи, разположени дълбоко на едрото му лице, бързо се стрелкаха напред-назад, без да пропускат нищо. Когато се наложеше, той можеше да действа по-бързо и енергично от мнозина не толкова дебели като него.
- Разбра ли ханът за похода на императора? понита Атанасий.
Григорас кимна с глава.
- Негово Величество е действал точно според плана. Оставил е българските съгледвачи да видят войската му, преди да се установи в лагера си в Маркели. Шпионите ни в двореца докладват, че преди около час Борис е разбрал за приближаващата армия!
- Как е реагирал?
Григорас се усмихна широко:
- Как може да е реагирал? Уплашил се е! Всеки би се уплашил, ако срещу него тръгне цялата византийска армия, предвождана лично от императора! Борис се е оттеглил в покоите си и е наредил никой да не го безпокои. Чудно как още не е пратил да ви извикат, господарю!
- Наистина чудно - замислено потри ръце Атанасий. Но ако сме изиграли картите си както трябва, няма да има нужда от мен. И сам знае какво да направи!
Византиецът бавно закрачи из стаята. Борис нямаше повече накъде да отстъпва. Бе водил няколко неуспешни войни, бе загубил част от подкрепата на старите български родове във Великия боилски съвет и голяма част от авторитета си. За капак последните две години се бяха случили сушави и гладът бе надвиснал като черен облак над всички. А празният стомах не е добър съветник.
Атанасий подробно бе описал на Фотий какво е положението. Наскоро избраният патриарх, който ръководеше и шпионската мрежа на императора, бе видял своя шанс. Ако натиснеха още малко хана, щяха да постигнат това, към което се стремяха от години - покръстването на българите!