- Кой си ти? Какво искаш? - пелтечейки, попита Вардан, изпитвайки за първи път от много време насам истински страх. Аз съм миникът Вардан! Най-добрият фехтовач в Плиска! Внимавай с кого си имаш работа! - опита се да сплаши врага си той, докато, разколебан, отстъпваше към близката стена.
Непознатият се изправи и без да обръща внимание на думите му, бавно тръгна напред. Колкото и да се взираше в тъмното, Вардан не можеше да види лицето на мъжа пред себе си. Чертите му се размиваха в сгъстилия се мрак, правейки движенията му незабележими.
- Каквото и да си ти, човек или демон, няма да се дам без бой! - извика Вардан и усети как гласът му разваля част от магията. Звездите отново проблеснаха за миг, но след това тъмнината ги скри отново.
Миникът зае бойна стойка, обърна се настрани, така че по-здравото му ухо да е към нападателя, и бавно пристъпи към него.
Бе решил да атакува пръв - прийом, който често се оказваше изключително успешен и бе обръщал мнозина в бягство. Може би щеше да помогне и сега.
Въпреки това дълбоко в себе си Вардан знаеше, че непознатият няма да избяга. Знаеше, че обгърнатият в сенки мъж го превъзхожда и дори и най-изкусните му финтове няма да помогнат. Знаеше, че този път няма да победи. Че часовете му са преброени.
Миникът стисна здраво ръкохватката с две ръце, вдигна високо острието като в най-добрите си години и с вик се хвърли в мрака.
Не бе направил и крачка, когато в гърдите му се заби дълго тежко копие.
Вардан политна назад, падна на земята, мечът му се търколи встрани. Миг преди да умре, очите му се отвориха широко и той отново видя звездите над себе си. Между тях съсеченият в Охрид Флавий Тракиеца му махаше с ръка.
Убиецът леко се приближи и приклекна до жертвата си. Извади копието от гърдите на миника и го подпря внимателно на близката стена. Огледа се предпазливо, преди да изтегли остър дълъг меч. Без да се колебае и секунда, го стовари върху врата на мъртвеца.
- Това беше третият! - изхриптя гласът на убиеца в мрака. - Остават още четирима!
3
Климент нервно крачеше по коридорите на двореца. Не обръщаше внимание на украсените с мозайки стени, нито на красивите подове с цветни керамични плочки. Около него притичваха слуги, военни с пълно снаряжение влизаха и излизаха през вратите на залите. Боили, багаини и чигати с изпънати лица се събираха на групички по ъглите и шушукаха, обсъждайки последните новини.
Из Вътрешния град[6] се бе понесъл слухът, че византийският император Михаил Ронгове е нахлул в българските земи и бързо напредва към проходите начело на огромна армия. Никой не знаеше какво смята да предприеме Борис и къде въобще е ханът.
Мрачните лица на всички, които срещна по пътя си, пораждаха у Климент убеждението, че слухът в крайна сметка ще се окаже верен. Въпреки че имаше подписан мирен договор между България и Византия, в миналото имаше достатъчно случаи, когато той бе нарушаван без причина и предизвестие. Ронгове бе млад император, който искаше да докаже качествата си. Явно за сметка на северните си съседи.
Климент преглътна притеснено и закрачи още по-бързо. Дългите коридори, извитите стълбища и преходни зали вече не го затрудняваха както в началото. Писарят се чувстваше като у дома си в двореца, макар да не бе далеч времето, когато живееше под наем близо до Западната стена на Външния град и гледаше двореца само отдалеч.
Писарят изкачи последните стъпала почти тичешком, кимна на двамата войници, пазещи пред вратата, и влетя в покоите на великия боил, кавхана[7] Дукум. Климент му дължеше издигането си, за което щеше да му бъде вечно благодарен.
Именно Дукум бе възлюжил преди две години на писаря да разследва хвърлилите целия град в ужас убийства на християнски свещеници. Климент се бе справил блестящо, разкривайки убиеца и показвайки, че и за в бъдеще може да му се има доверие. Оттогава между него и по-възрастния кавхан се бе зародило приятелство, основаващо се на взаимно уважение и почит.
Дукум се бе надвесил над голяма карта на Балканския полуостров. Кавханът вдигна за миг очи, за да види кой влиза, махна с ръка на Климент и му посочи с дълго пауново перо един от проходите, отбелязани на картата.
- Ронгове се надява да мине през Ришкия проход до два дни. Само чудо би могло да го спре! - направо, без никакво въведение каза кавханът.
6
Плиска е била разделена на две - Външен и Вътрешен град. Във Вътрешния са се намирали дворецът, главното светилище на Тангра, вероятно и къщите на великите боили. И двата града са били защитени с крепостни стени, като около тази на Външния град е имало и ров.