Писарят тръсна глава. Нямаше върколаци! Нямаше вампири! Всичко си имаше обяснение и ако срещу него наистина имаш враг, то той бе човек или животно.
- Кой си ти?! - извика писарят, но изтънелият му глас се загуби в мъглата. - Какво искаш от нас?
Отговор не последва. Крилете на съществото на дървото внезапно увиснаха, превръщайки се в тъмна зловеща маса, висяща от клона.
„Сега ще ме нападне! - помисли си писарят. - С мен е свършено!“
Без да се замисля, Климент се хвърли напред, крещейки с пълно гърло срещу висящия на дървото враг. Крясъкът му развали магията, крайниците му се изпълниха с кръв, тялото - с желание за живот. Само с два скока той стигна до провесеното от клона същество и го съсече с два удара.
В краката му падна дълга черна пелерина.
Платът явно се бе закачил за клоните, а вятърът, течението между дърветата, мъглата и собствените им страхове го бяха накарали да изглежда като чудовище.
Писарят вдигна съдраните парчета плат и започна да се смее с пълно гърло.
- Добре ли сте, господарю? - долетя някъде отдалеч уплашеният глас на Корсис. - Имате ли нужда от помощ?
Климент продължи да се смее, усещайки как цялото напрежение и страх го напускат. Накрая се облегна на едно дърво, подпря се на меча си и извика помощника си.
- Не е имало нищо! - каза той на Корсис, който дойде с побеляло лице. - Просто парче плат между клоните и собствените ни страхове. Няма от какво да се боиш.
- Само това?! - младежът не можеше да повярва на очите си и подритна с крак съдраното наметало. - Нищо друго?
- Само това! - потвърди Климент. - Съжалявам, че ще те разочаровам, но няма върколак. Нито вампир.
- Радвам се, че е така - отговори Корсис, но за всеки случай внимателно огледа гората наоколо. - Беше много смело от ваша страна да се хвърлите срещу него!
- А от твоя - много глупаво да ни плашиш с измислиците си. Можеше и да дойдеш да ми помогнеш!
Младежът поклати глава.
- Готов съм да се бия с всеки враг, господарю, стига да е живо същество. Но не мога да ви следвам в битка с демони. Не знам какво да правя.
- Същото, каквото правиш и срещу хората. - Климент прибра оръжията си и потупа младежа по рамото. Да се хвърляш в боя без страх!
Корсис не изглеждаше убеден.
Двамата яхнаха отново конете и побързаха да излязат от гората. Животните се бяха успокоили, но сами напираха да напуснат зловещото място.
Мъглата постепенно се стопи и когато излязоха на полето, от нея не бе останала и следа. Слънцето силно припичаше и Климент нави ризата около главата си, за да пази сянка на изгорялото му лице.
Това му спаси живота.
Без предупреждение от близките храсти към тях полетяха няколко стрели. Нападателите, скрити в шубраците, явно ги бяха следили отдавна, изчаквайки най-удобния момент за атака.
Ризата, с която Климент бе увил главата си, отклони предназначената за него стрела, която разкъса дебелия навит плат и само одраска кожата му. Объркан, писарят спря, за да се огледа.
Корсис не си губеше времето. Доказвайки, че не се страхува от нищо друго освен от демони, той вдигна меча си и прикрит зад врата на коня си, препусна към храстите, откъдето бяха дошли изстрелите.
Отговори му нов залп, но стрелците, явно смутени от неочакваното нападение, не се бяха прицелили добре и стрелите профучаха встрани от препускащия конник.
Корсис мина в галоп през шубрака, където група мъже се разбягаха с викове. Без да се бави, използвайки объркването на врага, младежът обърна коня си, сграбчи юздите на кобилата на Климент в движение и двамата в галоп препуснаха към Плиска.
Никой не ги последва.
Едва когато минаха през Южната порта на града, Корсис спря и се обърна към писаря.
- Добре ли сте, господарю? - попита той и след като Климент кимна утвърдително, бавно се свлече от коня.
От лявото му бедро сгърчеше къса, червена стрела.
19
Лекарят, който прегледа и превърза раната на Корсис, даде на Климент рядък крем, с който да маже изгорялото си от слънцето лице.
За щастие стрелата не бе засегнала някоя от големите артерии. Ако мястото не се инфектираше, нямаше да има опасност за пострадалия.
Лекарят проми раната, заши я, намаза я с лекарство и я превърза. Настоя младежът, който бе изгубил доста кръв по време на препускането към Плиска, да си почива няколко дни и да яде силна храна. След това си отиде и остави Климент сам в смълчаната къща.
Цяла нощ писарят стоя до леглото на Корсис. Малко след полунощ ранения го втресе. Лицето му се зачерви от високата температура, ръцете и краката затрепериха.