- А аз се чудя дали ти не си замесен в това убийство! - не му остана длъжен Климент. - Като те гледам как си се издокарал, май не скърбиш много-много за Атанасий!
Григорас пребледня, приближи писаря и сграбчи предницата на дрехата му.
- Много добре знам с какво се занимаваш, Клименте! Много добре знам какво търсиш! Но запомни ми думата: няма да го намериш!
- И защо? - писарят отблъсна византиеца и направи няколко крачки към него. - Ти ли ще ме спреш?
- Може и аз да съм! А може да е и някой друг! - внезапно успокоен, Григорас оправи гънките на робата си, които се бяха разкривили по време на сблъсъка. - Нямам повече време да се занимавам с нищожество като теб! Кавханът Дукум ме чака! -обяви гъркът, вдигна надменно глава и продължи по коридора. - Преди да отвори вратата, се обърна и изсъска: - И стой далеч от дъщеря ми! Тя не е за такива като теб!
Стискайки ядно юмруци, Климент остана загледан във вратата, през която бе минал Григорас.
Искаше му се византиецът да се окаже убиецът на Атанасий. Той имаше мотив, но твърденията на Ирина, че в нощта на убийството е бил болен, засега го оневиняваха.
При мисълта за девойката Климент се усмихна. Може би трябваше да отиде да я разпита още веднъж или просто да я види...
„Когато това свърши! Когато свърши, двамата с нея ще отпразнуваме успеха ми!“ - обеща си писарят и тръгна към библиотеката.
Намери Наум и го помоли да види дали няма да открие нещо повече в архивите за трите статуи и колоните, поставени от Крум на площада. Приятелят му обеща да помогне, когато има време.
Колобара Баян го нямаше, но Климент остави на един от помощниците му парче пергамент с препис от знаците на пръстена на Теофан. Обеща да намине вечерта.
След това цял ден разпитва близки и подчинени на убитите.
Не откри нищо ново.
20
Наметнат с разкошно пурпурно наметало, Иратаис огледа коленичилите пред него боили. Усмихна се мислено на победа си. Най-добрите от тях, представителите на най-великите родове, току-що му се бяха заклели във вярност като на хан.
Приказно богатият Вардас, злобният и интелигентен Шун, страховитите Изот и Вихтун, дори страхливците Алем и Курт бяха коленичили заедно с останалите пред него като пред истински господар.
Иратаис се усмихна. Вече беше хан. От днес нататък щеше да се слуша неговата дума, а не тази на онзи предател Борис.
Бе се оказало съвсем лесно да ги убеди в успеха на предстоящия бунт. На Вардас обеща още злато, на Изот и Вихтун -да поведат поход срещу Византия. Сигурност за Курт и Алем. Дори Шун се бе съгласил с плана му, след като бе разбрал, че ще получат подкрепа отвътре.
Иратаис потръпна при мисълта за Неуязвимия и замахна широко с ръка.
- Станете! Станете, приятели мои! Няма нужда да коленичите! Всички тук сме равни пред общото ни дело. Да свалим Борис и да защитим боговете на предците си. И да отмъстим за смъртта на Идик. Той се опита да направи това, което вече е наш свещен дълг - да убием Борис!
Колко лесно бе да заблудят хана. Точно както бе предрекъл Неуязвимия. Малко разкаяние, малко обещания и мекушавото сърце на Борис бе простило и забравило всичко. И такъв човек искаше да управлява държавата на Крум Страшния! Саможертвата на Идик не бе отишла напразно. И ханът, и Дукум бяха убедени в невинността им.
Иратаис стисна юмруци.
- Докладвайте! - нареди той и седна на богато украсения стол зад себе си.
- Всичко е готово! - незабавно отговори Изот и разкърши мощните си рамене. Нямаше никакво съмнение, че няма търпение да влезе в битка. - Войските ни, за които Борис знаеше, са привидно изтеглени в провинцията. По заобиколни пътища те ще се върнат и ще се съединят с основните ни сили най-късно утре следобед.
Иратаис кимна. Дори старото куче Дукум не бе надушило какво всъщност се готви. Явно възрастта си казваше думата.
„Дали да не го пощадя, като седна на трона? - замисли се Иратаис. - Може да се окаже ценна придобивка“.
Войските, за които Дукум бе научил, нямаха нищо общо с основните им сили. Те бяха примамка, която да накара враговете им да вярват, че разкаянието им е искрено. И те бяха повярвали.
Борис се бе оказал глупак!
- Веднага щом се стъмни, ще нахлуем в крепостта. - Вихтун избута Изот и също застана пред Иратаис.
„Тези двамата не могат да си поделят славата кой е по-голям пълководец. Ще мога добре да ги използвам един срещу друг в бъдеще“ - помисли си великият боил.