- Благодарение на вас знаем тайните пароли. Аз ще командвам отряда на Южната врата. Изот ще мине през Северната, Шун -през Източната, вие и Вардас ще ударите от запад.
- Не би трябвало да срещнем никаква сериозна съпротива. Първо ще доближим с малки отряди вратите, ще кажем паролите и като ни пуснат, бързо ще ги превземем. В първия щурм ще участват най-способните ни мъже. След това ще нахлуем с основните сили - включи се и Изот. - Няма да могат да ни спрат.
- Дори аварите?
- Аварите не могат да ни се противопоставят! Знаят за сключения мир и вече съвсем са му отпуснали края. Повечето сигурно ще са пияни. Или ще спят по кръчмите.
- Още повече че сме по-добре въоръжени от тях - добави Вихтун. - Новите брони и мечове ще ни свършат добра работа!
- Ти какво мислиш, Вардас?
- Надявам се всички да извлечем полза от това начинание - отговори намръщено слабият, сух като клечка боил. - Както и след това да не забравяме обещанията, които сме си дали един на друг.
„Само за пари мисли! - ядно си каза Иратаис. - Но богатствата му ще ми дойдат добре, след като седна на трона“.
- Ще се справим ли, Шун? - на глас попита Иратаис.
- Всичко зависи от нас, нали? - повдигна рамене боилът и изпитателно огледа останалите. - Както и от това дали ще успеем да проникнем във Вътрешния град.
- Ще успеем! - едновременно извикаха Вихтун и Изот.
Шун поклати глава.
- Много е важно нашите поддръжници в крепостта да подпалят пожарите, за които сме се уговорили, и да предизвикат хаос. След което да отворят вратите. Ако не успеем в това, Борис може да стои вътре доста дълго.
Иратаис ядно преглътна. Шун бе улучил много точно най-уязвимата част на плана. Ако не успееха бързо да превземат Вътрешния град и да се разправят с хана, преди да се е окопитил, положението им щеше много да се усложни. Ако успееше да извика войските от южните граници, докато се отбранява в крепостта, заговорът щеше да е обречен на провал.
- Раздадохме достатъчно оръжие на хората си в крепостта. Дали да не включим все пак и византийците в плана?
Слабият Вардас завъртя очи към тавана. Идиот ли беше Иратаис? Вече няколко пъти бяха обсъждали това.
- Византийците ще подкрепят Борис. Те искат той да се покръсти, а ние не. Ако станем християни, България ще тупне като зряла круша в скута им. Мисля, че вече говорихме за това - с глас, в който се прокрадна досада, каза богаташът.
- Така е! - съгласи се веднага Иратаис. - Което значи, че трябва да разчитаме на собствените си сили. И на тези, които още обичат Тангра. Надявам се, че войниците на Борис ще предпочетат бога на предците си, отколкото страхливия си хан, който вече се нарича княз.
Останалите ентусиазирано закимаха.
Докато заговорниците бавно напускаха къщата на Иратаис, в главата на боила започна да се оформя нов план. Дали Неуязвимия не можеше да им помогне да влязат по-лесно в крепостта? Явно за него нямаше никакви пречки, щом бе успял да достави паролите от покоите на хана.
Иратаис мрачно се усмихна, докато сваляше пурпурната мантия.
Обезкуражен, Климент бавно се влачеше по улиците на Плиска. Цял ден бе разпитвал хора свързани с престъпленията, но не бе научил нищо съществено.
Писарят въздъхна и бавно продължи към Вътрешния град. Новината за примирието явно се беше разнесла бързо.
Понесли кръстове и хоругви, на много места из града можеха да се видят шествия от радостни християни. Проповедници без страх държаха речи по ъглите, възхвалявайки Борис като нов светец, озарил с лика си Изтока.
Окъсани свещеници с блеснали очи радостно прокламираха идването на Златен век, тук-там бяха отворени няколко християнски кухни, в които забрадени жени и дебели готвачи с мазни престилки раздаваха храна на бедните.
Въпреки това във въздуха се усещаше напрежение.
По ъглите се събираха групички от мрачни и намръщени мъже, повечето от които не криеха затъкнатите в поясите си ножове и ками, въпреки заповедта на Борис да не се носи оръжие в града. Патрулиращите стражи се правеха, че не ги забелязват, а някои дори им подхвърляха окуражителни реплики.
Християнските шествия заобикаляха отдалеч смълчаните групи, които зорко наблюдаваха всички техни действия.
„Няма да е толкова лесно, колкото си мисли Дукум - въздъхна писарят. - Може князът и боилите да са постигнали мир, но това не се отнася за останалите жители на Плиска“.
Въпреки това всичко беше спокойно и гласовете на нощните търговци на удоволствия скоро изпълниха въздуха.
На Площада на предците бе пълно с народ. Няколко въжеиграчи и гълтачи на огън забавляваха тълпата, разпръсната между статуите на старите ханове. Хвърчащите искри и акробатичните скокове предизвикваха възгласи у тълпата, която се радваше на забавлението.