Гола до кръста млада татарка се канеше да мине по опънато високо над площада въже. Момичето разполагаше само с дълъг прът за равновесие, по босите й глезени и китки проблясваха гривни и дрънкулки.
Понесъл голям хартиен фенер, окачен на дълъг прът, по-стар татарин, който вероятно бе бащата на акробатката, осветяваше въжето отдолу, създавайки илюзията, че полуголото момиче ходи във въздуха.
Задумкаха барабани, тълпата затаи дъх. Представлението започна.
Запленен от зрелището, Климент спря да погледа.
Татарката скочи ловко на въжето, тръгна умело по него и скоро се оказа над смълчания площад. Акробатката стигна до средата, когато внезапно загуби равновесие и се олюля в мрака.
Общ възглас на уплаха се откъсна от тълпата. В следващия момент момичето се заклати още повече и изпусна пръта, с който пазеше равновесие.
- Ще падне! - извика някой.
Няколко души изпищяха, останалите от трупата се втурнаха напред, молейки публиката да запази мълчание.
Над тях акробатката възвърна равновесието си и бързо премина остатъка от опънатото въже. Над площада се разнесоха въздишки на облекчение и буря от ръкопляскания, докато татарката слизаше от небесната си люлка, а колегите й, не забравяйки да споменат как замалко не се бе пребила, бързо обикаляха с шапки множеството.
Докато пускаше няколко медни монети за зрелището, Климент се усмихна. Явно номерът със залитането и изпускането на пръта за равновесие бе просто трик, с който акробатите изкарваха повече пари.
Тълпата бе изтласкала писаря почти до края на площада. Чакайки хората да се разотидат, Климент замислено заоглежда статуята, пред която се бе изправил, и замръзна.
Стиснал дълго копие в ръка и вдигнал високо щит, над него страховито се издигаше статуята на Крум. Ханът изглеждаше така, сякаш току-що е повалил врага си и се кани да го довърши. Нещо, което не бе успял да направи приживе.
Климент бързо се огледа наоколо. Внезапно осъзна какво му бе убягвало досега. За разлика от останалите, единствено Крум държеше копие. И Аспарух, и Тервел, и другите ханове носеха мечове.
Дали това не бе копието, което Страшния бе искал да забие във вратите на Константинопол?
Климент огледа отново скулптурата, докато тълпата се разотиваше. Паметникът определено се различаваше от останалите. Бе по-голям, с по-грубо изсечени черти. Бе поставен по-високо от другите и стоеше някак встрани.
Дали това не бе направено нарочно?
Неочаквано окрилен, Климент забърза към Вътрешния град. Надяваше се да намери някой в библиотеката, някой, който да му помогне да открие кой е правил статуята на Крум и защо е различна от останалите.
Провиращ се в тълпата, писарят нямаше как да забележи мъжа, който, нахлупил ниско над челото си свещеническа качулка, бързо го следваше по петите.
Наум не знаеше нищо за статуята.
Приятелят му си почиваше, пийвайки вино в стаята си зад библиотеката. Цял ден той и подчинените му бяха преписвали мирните договори, които Борис бе сключил с Византия.
След настойчивите молби на писаря Наум скептично обеща да провери дали в архивите има нещо, свързано с паметника на Крум. Старият библиотекар категорично отказа да се занимава със знаците от пръстена на Теофан, които писарят му показа.
- Знаеш ли колко писма праща напоследък князът?! Писа дори на папата! Ела най-рано след час - категорично заяви библиотекарят.
Писарят завари колобара Баян на една от пейките зад храма, загледан в звездите.
- Колко много непознати светове има около нас, Клименте - вместо поздрав посочи нощното небе шаманът. - Колко много загадки и колко много възможности. Но ти едва ли си дошъл за това. С какво мога да ти бъда полезен?
Писарят мълчаливо му подаде пергамента.
Трябва да разчета тези символи.
Баян внимателно ги разгледа.
- Вече си разпознал някои от тях, нали?
- Така е - потвърди Климент. - Вероятно небе или слънце, нещо такова, ако не бъркам, е един от знаците, с които се отбелязва Юпитер.
- Точно така, Аништар, Юпитер - съгласи се Баян. - Дотук няма нищо сложно. Другите знаци също не са трудни за разчитане, ако знаеш азбуката, на която са писани. Това са магически български руни, които мнозина днес са забравили.
Климент кимна.
- На рунически език това - колобарът продължи да чертае в пясъка - се чете Шъ Къ. Би могло да означава много неща в зависимост от контекста, в който се употребява. Но най-често сочи, че някой е победил, че е сграбчил победата в ръцете си, че е хванал нещо неуловимо, нещо, което дълго е търсил.