- А последният знак? - нетърпеливо попита писарят.
- Последният е малко по-сложен. Той всъщност се състои от две руни - продължи да чертае в пясъка Баян. - Може да се раздели на Шъ Чъ (знака за сека, удрям, убивам) и Чъ Ръ. - Шаманът сръчно добави последната руна. - С него се сочи кой е върховният предводител.
- Нещо като хан? Или император?
Баян кимна.
- Нищо не разбирам! Има ли смисъл в тази плетеница?
- Има още нещо - продължи колобарът. - Предполагам, знаеш, че кръстът символизира Слънцето. Него също не трябва да пропускаш, то обединява цялата композиция. Но кръстът показва и че всички неща на рисунката са свързани помежду си и подсилва значението им.
- Кръстът ли? - неразбиращо попита Климент.
Разбира се, че кръстът! Не са били християните тези, които първи са решили да го използват - по устните на Баян се плъзна лека усмивка. - Това, че символите са свързани с черти, показва реда, по който би трябвало да се четат. И усилва връзката между тях. Двете пресечени черти, тоест кръстът, сочат, че и четирите знака имат отношение един към друг, а силата им се увеличава четворно.
- И какво излиза тогава? - писарят се загледа в очертаните на земята знаци - Слънце, небе, Юпитер, сграбчвам победата, сека, предводител. Какво значи това? И как са свързани символите?
- Нямам никаква представа - отговори шаманът. - Това е отговор, който сам трябва да намериш.
- И защо сеченето и предводителят са заедно, образувайки нов знак? - потънал в мислите си, писарят не чуваше какво му говори Баян. - Ама, разбира се! Това е знакът на чашата! Отсечи предводителя. Или отсечи главата на предводителя. Или може би на императора?
- Би могло и така да се каже.
- Какво ни казва тогава този надпис? Нещо от сорта на: Виж Слънцето, след това Юпитер и сграбчи отсечената глава на императора. Това е! Символите сочат къде е чашата! Знаех си! Знаех си, че съм прав! - писарят прегърна стария шаман, след което се отдръпна смутено. - Извинявай, Баяне, не исках да те обидя!
- Как можеш да ме обидиш, като ми демонстрираш любовта си? - попита шаманът и стана. - Но в това, което казваш, има логика. Въпросът е какво трябва да освети Слънцето и за какъв Юпитер става въпрос. След като разбереш това, може би наистина ще успееш да сграбчиш чашата от отрязаната глава на императора.
- Ти си знаел, нали? - разочаровано попита Климент. -Знаел си от самото начало.
- Досещах се - призна Баян. - Но ти стигна до заключението и без моя помощ!
- А Слънцето и Юпитер? Те какво общо имат?
- Нямам представа - вдигна рамене колобарът и бялата му коса заблестя като сребърна на лунната светлина. Нямам представа, но както вече казах, сам ще трябва да отговориш на тези въпроси. Моето време изтече.
Шаманът бавно тръгна към храма на Тангра и се скри зад вратите му.
Писарят отвори уста да извика след него, но се отказа. Ако знаеше още нещо, Баян със сигурност щеше да му го каже.
- Виж Слънцето и Юпитер и сграбчи чашата на Крум. Виж Слънцето и Юпитер... - Климент не престана да си повтаря като заклинание фразата, докато бързаше обратно към библиотеката.
Завари Наум сърдит и намусен. Главният библиотекар си бе ударил лошо пръстите в една дървена кутия, ровейки в архивите.
- Нищо не намерих - кисело обяви той. - Или почти нищо. Имало е скици и проект на скулптурата, но са изчезнали. Поставена е по времето на Омуртаг. Единственото, което успях да установя, е, че чертежите са били направени от някой си Теофан.
Климент зяпна.
- Познаваш ли го? - попита Наум и надигна чашата с вино.
21
Григорас излезе от сянката на къщата, в която се криеше, и пресрещна мъжа, идващ по улицата. Двамата се разпознаха в тъмното и без да разменят и дума, поеха към източната част на града.
Дълго обикаляха, стараейки се да избягват патрулите, докато се увериха, че никой не ги следи. Най-накрая Григорас спря.
- Защо беше нужно това разкарване? - сърдито попита мъжът. Татуираният между веждите му кръст изглеждаше като черна дупка в мрака. - Не можеше ли да се срещнем в дома ти, както винаги досега?
- Къщата е под наблюдение. Кавханът е наредил да ме следят - ядно отговори Григорас. - Трябва да бъдем изключително внимателни, Михаиле!
Мъжът кимна.
- Така е, не можем да рискуваме. Остава по-малко от едно денонощие! Дано всичко се развие по план. Ако не - ти ще отговаряш! Михаил недвусмислено потупа меча си.
- Не се тревожи! Всичко е под контрол! Боилите ще въстанат утре! Борис вярва, че е постигнал примирие с тях, но се лъже дълбоко. - Григорас почувства как се изпотява под тънката наметка. След това ще започнат междуособици. Иратаис няма да се задържи дълго.