- И тогава ще удари нашият час - мъжът с меча се прекръсти. -Господ ще ни води към победа и слава! Да е вечно името му!
- Амин! - добави Григорас и също се прекръсти, държейки под око татуирания. Не се чувстваше спокойно в присъствието на фанатика. Но както бе отбелязал Атанасий, имаха нужда от „Архангелите“. Макар да не бяха предполагали, че патриархът ще прати водача им, Михаил.
Григорас въздъхна. Старият логотет му липсваше.
- Вие трябва да се справите с писаря! И без повече провали! Още едно неуспешно нападение може да постави на карта всичко! Ако Климент стигне до чашата преди нас, всичко пропада!
Дори в тъмнината Григорас усети как мъжът срещу него настръхва.
- Това не беше наш провал! Казах ти да не ползваме наемници! Трябваше сами да си свършим работата и сега нямаше да водим този разговор!
Григорас въздъхна. Нямаше нужда да спори с „архангела“
- Това вече няма значение - уморено каза той. - Просто не се проваляйте следващия път!
Татуираният приближи лицето си съвсем близо до неговото
- Няма да се провалим! Можеш да бъдеш сигурен! Тревожи се да не се провалиш ти!
След това се обърна и се стопи в мрака.
Теофан е проектирал статуята!
Теофан е проектирал статуята!
Климент не можеше да сдържи вълнението си, докато бързо прекосяваше нощните улици на Плиска. Градът бе пуст и тъмен, само нощните аварски патрули обикаляха покрай стените на къщите.
Войниците няколко пъти спираха писаря, но бързо го пускаха, след като им покажеше пръстена със знака на Борис.
Зад един от ъглите налетя на Азан и хората му.
- Много до късно скиташ из града, писарю - каза аварът, докато подчинените му осветяваха късния минувач със запалените си факли. - Някой ще рече, че замисляш нещо. Малцина не са в къщите в тази част на нощта. Да не говорим за вечерния час, наложен от княза - аварът наблегна на последната дума и замислено килна назад шлема си. - Приличаш на заговорник, понесъл тайна мисия в мрака.
- Не съм заговорник, Азан, нито върша нещо нередно! Отивам към Площада на предците, където трябва да проверя нещо важно. По личното настояване на кавхана Дукум!
- Е, щом е по нареждане на кавхана... - аварът замислено се почеса по наболата брада. - Внимавай само къде стъпваш, че улиците са пълни с боклуци.
Писарят кимна разсеяно, сбогува се с аварите и бързо продължи по пътя си. Бе сигурен, че статуята на Крум ще му разкрие как да разреши загадката. Теофан бе оставил пръстен със знаци, които сочеха къде е чашата, бе проектирал и статуята на владетеля. Едва ли бе случайно!
Сляп и глух за всичко останало във въодушевлението си, писарят не забеляза тъмната сянка, която бавно се прокрадваше зад гърба му.
Най-накрая стигна площада. Бе съвсем пуст. Нощната стража бе разчистила дори скитниците. Борис бе издал заповед вечерният час да се спазва стриктно и тези, които нямаха дом, бяха пратени в затвора.
Климент бързо се огледа на светлината на луната, за да се ориентира. Фенерът му хвърляше бледа светлина, осветявайки каменните плочи под краката му.
Огризки от плодове, мръсни парчета плат, парчета дърво и всякакви боклуци се търкаляха по земята, където само допреди няколко часа бе кипяло оживление.
„Сутринта чистачите ще имат много работа“ - помисли си разсеяно писарят, докато осветяваше статуите една по една.
В тъмното хановете изглеждаха страховито. Отблясъците разкривяваха лицата им в зловещи гримаси и ги караха да се движат като живи. Стреснати от светлината, няколко плъха се стрелнаха в краката му. В далечината избуха бухал. Облак засенчи луната.
Без да обръща внимание на нищо, вдигнал фенера високо пред себе си, Климент бавно стигна до края на площада. Тук, в средата, между останалите, висока и страховита, се издигаше скулптурата на Крум. Вдигнал тежкото си копие, с присвити очи и яростно стиснати устни, ханът всеки момент щеше да прониже врага си. Врага в Константинопол, който така и не бе успял в крайна сметка да победи.
Както писарят бе забелязал вече, статуята бе единствената, поставена на висок постамент, и се издигаше над останалите. И това ли бе дело на Теофан?
Климент освети надписа под краката на хана.
Отгоре пишеше: „Крум Страшни“.
Под него в твърдия камък бе изсечено: „Името му винаги ще всява страх у враговете ни!“.
„Точно както на обезглавените трупове!“ - помисли си писарят и потръпна.
Климент старателно си преписа посланието, чудейки се дали в него няма закодиран смисъл. Заедно с това на мечката ставаха две. Дали символите на пръстена нямаха отношение към надписите? Дали това не бе някакъв код, който трябваше да бъде разчетен? Но как?