„Какво си имал предвид, Теофане?“ - помисли си писарят и бързо обиколи паметниците на останалите ханове. Никъде не откри нито знака, нито надпис.
„Аспарух Великия“, „Тервел Непобедения“ и други подобни, обозначаваха коя статуя на кого принадлежи.
Климент се върна отново при Крум и осветявайки постамента, започна бавно да го обикаля. Отстрани нямаше нищо, но когато отиде до задната страна, видя нещо издълбано близо до основата. Писарят се наведе и фенерът му освети знаците
и 
„Символите на Юпитер и Слънцето! - писарят усети как сърцето му започва да бие учестено. - Едва ли са поставени случайно. Но какво значат?“
Огледа основата от всички страни, но не откри нищо друго. Ако някой искаше да види руните, трябваше специално да отиде отзад. Самият постамент бе близо до стената, ограждаща площада, и случаен минувач трудно би ги забелязал.
„Слънцето! И Юпитер! Какво се опитва да ми каже Теофан?“ - мислеше писарят, докато оставяше фенера в краката на Крум.
Климент подскочи, набра се на ръце и ловко се качи върху паметника. От тренировките с Корсис явно имаше полза.
Придържайки се за насоченото към поваления враг копие, Климент огледа статуята, обикаляйки я отвсякъде. Не откри нищо повече.
Разочарован, Климент окачи фенера в горния край на копието и отново огледа фигурата.
„За какво си направил тази статуя, Теофане!? - ядно си помисли писарят. - Какво си скрил в нея или си бил прекалено умен, за да успея да разгадая напътствията ти!“
Разочарован, писарят реши да слезе на земята и да огледа отдолу цялата композиция. Докато се спускаше обратно, краят на ризата му се закачи за копието на хана. Климент загуби равновесие и се пльосна звучно на земята.
Нечие бледо острие разсече въздуха точно на мястото, където бе стоял секунда по рано, и със звън се стовари върху камъка.
Все още на земята, Климент вдигна очи и видя как мъжът, който го бе нападнал, се обръща към него, готов да нанесе втори удар. Без да мисли, писарят се претърколи по камъните, скочи на крака, извади меча си и го насочи към нападателя.
- Кой си ти? - извика Климент, но думите засядаха в гърлото му. Сърцето му биеше бясно в гърдите, но ръката му държеше твърдо меча.
- Кой си ти!? Какво искаш от мен? - попита отново той. -Остави ме на мира или ще те съсека!
Нападателят му отговори с дрезгав накъсан смях, който изпълни площада.
- Кой съм аз? Кой съм аз ли? -- смееше се непознатият. - Аз съм този, когото виждаш за последен път в живота си! Този, от чиято ръка ще умреш! Трябваше да го направя още преди време, но те подцених, признавам си - мъжът пристъпи крачка напред и театрално се поклони. - Няма нужда да размахваш меча си. Безполезно е! Той няма да ти бъде от полза, защото аз съм Неуязвимия!
- Кой си ти? - смаяно попита Климент и отстъпи крачка назад.
- Неуязвимия! - нападателят извика името и вибрациите му блъснаха писаря като стена. - Аз съм този, който почита истинските богове! Този, който пази традициите им! Този, който черпи от силата им!
- Махай се! Не искам да имам нищо общо с теб! Остави ме на мира! - Климент усети как мощта на човека срещу него го обсебва, как сломява волята му и прави защитата му безсмислена.
- Да си тръгна? Не, не мисля така! Ти имаш нещо, което ми принадлежи! Нещо, което ми трябва.
- Кажи какво искаш! Ще ти го дам!
- Искам главата ти! - отговори Неуязвимия и вдигна високо меча си.
- Хей, какво стана тук!? - група войници тичаха през площада. - Спрете веднага, в името на княза!
- Насам! Помощ! Убиец! Аз съм писарят на хана! Нападнаха ме! - изкрещя Климент и се хвърли бърз като невестулка зад статуята на Крум.
- Добре ли си, писарю? - в следващия момент Азан го хвана за ръката. - Къде е нападателят ти?
Климент посочи към празното място, където допреди секунди бе стоял Неуязвимия, и се отпусна отмалял на земята. От нападателя нямаше и следа.
Азан неразбиращо се почеса по главата.
- Какво става? Там няма никой!
- Имаше! Но избяга! Дойдохте точно навреме. Ако не се бяхте появили, сега щях да съм мъртъв!
Аваринът помогна на писаря да се изправи.
- Добре, че решихме да проверим какво правиш на площада. Решихме, че може да имаш нужда от помощ. Какво точно се случи?
Климент накратко обясни как, докато слизал, бил нападнат в гръб.