Азан замислено погледна статуята на Крум.
- Да ме прощаваш, но не обичаме този ваш владетел - мрачно каза аваринът. - Той окончателно е унищожил великата ни държава! Но както и да е! Никой не може да върне времето назад. Друго ме смущава. Ако си стоял горе, осветен от фенера, нищо не е пречело на нападателя ти да те издебне в тъмното и да те промуши. Не е високо - протегна меча си аваринът. - Нямало е да го усетиш и не би могъл да се защитиш. Дори само да те беше ранил, си щял да паднеш на плочите и да си разбиеш главата.
- Той точно това не иска - немощно се усмихна писарят. - На него главата ми не му върши работа разбита. Иска я цяла!
Под недоумяващия поглед на Азан и войниците му Климент бавно се качи обратно върху статуята, за да вземе фенера си. Окачен в края на копието, той осветяваше оръжието по цялата му дължина. За да го достигне, Климент се надигна на пръсти и неочаквано видя в горния край на копието ясно издълбания малък, разперил крилете си дракон.
Теофан все пак бе оставил още един знак!
Придружаван от аварите, Климент се върна вкъщи без повече инциденти. Възбудата постепенно бе отшумяла и писарят внезапно почувства как започва да му се гади, а краката му отмаляват. Нямаше съмнение, че той е следващата цел на лудия убиец. Че Неуязвимия иска и неговия череп.
Несъзнателно писарят заопипва главата си, опитвайки се да си представи как се ползва за чаша. Стори му се много смешно, че на някого въобще му е хрумнала подобна безумна идея.
- Ама че глупост! Ха-ха-ха! - започна да се смее неудържимо той.
- Какво му е? - попита излезлият да посрещне господаря си Корсис. Младежът леко накуцваше, но иначе изглеждаше съвсем добре.
- Получи нервен шок. В истерия е! Някой се опита да му отреже главата под статуята на проклетия Крум! - обясни Азан. - Дай му малко греяно вино, но преди това го напръскай с вода. Най-добре направо му излей една кофа отгоре!
Аваринът се убеди, че писарят се е прибрал, а вратата на къщата му е добре залостена, преди да подкара отряда си обратно по улиците на Плиска.
Корсис не заля Климент с кофа вода, но сложи на челото му мокра кърпа и я сменя, докато писарят се разтрепери неудържимо, спря да се смее и промърмори нещо за пълна чаша.
Докато пиеше от силното вино с билки, което помощникът му приготви, Климент започна лека-полека да идва на себе си. Бе научил много неща тази вечер.
Може би цената си заслужаваше!
- Какво точно стана? - нетърпеливо попита Корсис.
- Някой се опита да ме убие! Същият човек, който е отговорен и за смъртта на баща ти! Климент подаде чашата си за още. - Издебна ме, докато слизах от статуята на Крум, и се опита да ме прободе. След което ми каза, че иска главата ми!
- Значи сме на прав път! - извика въодушевено Корсис. -Значи всичко е заради чашите от черепи и главата на Никифор! От самото начало сте били на прав път, господарю!
- Така е! - Климент кимна. - Знаем и как се казва човекът, когото преследваме. Той сам се назова. Нарече се Неуязвимия.
- Неуязвимия ли? Наистина ли е неуязвим?
Климент вдигна рамене.
- Според колобара Баян, ако истински вярваш в нещо, можеш да го постигнеш. Писарят неочаквано скочи на крака. Чувстваше се съвсем отпочинал, пълен с енергия и готов да действа. - Беше грешка от негова страна да се разкрива. Сега вече ясно знаем с какво имаме работа и можем да оставим другите възможности. Да се посветим изцяло на загадката и да я разрешим! Този път късметът му изневери!
- Значи не е неуязвим - плясна с ръце като малко дете Корсис. - Щом съдбата се е обърнала срещу него, значи не във всяка ситуация той ще излиза победител.
- Точно така! - Климент запали още няколко свещи. - Сега трябва да решим какво да правим. И как да намерим чашата от черепа на Никифор преди него!
Писарят набързо разказа на помощника си всичко, което бе установил по-рано през деня. Описа му мечката и лъва, статуята на Крум, направена по проект на Теофан, надписите и символите, които бе открил.
- Разбираш ли, Корсис - възбудено обясняваше писарят, без да спира да обикаля из стаята, - всичко това не е случайно: пръстенът на Исбул, знаците по него, драконът на копието на Крум, двата символа на гърба на постамента. Всички те сочат пътя към чашата.
- Да, но къде?
- Това е някаква карта. Карта, която Теофан е измислил и ние трябва да разчетем. Нека вървим поред. И да не забравяме, че Крум освен велик пълководец и хан е бил и върховен колобар. Което значи, че е познавал всички мистерии в тънкости. Както и секретарят му. Предполагам, че двамата с Теофан са разработили план как да скрият чашата така, че никой, който не е посветен, да не може да я намери. Това изключва византийците. Както и предателите. От друга страна, тя е трябвало да остане в България, дори в Плиска, за да се сбъдне пророчеството. Това, което не са предвидили, е смъртта на хана. Предполагам, че след това Теофан е довършил всичко сам, преди да го обвинят в предателство.