- Значи не е имал много време.
- Нека не бързаме! Първо е знакът на Тангра. Свещената седмица. Има я и на мечката, и на паметника. Няма начин Крум и Теофан да не са я използвали!
- Имаме трите статуи - подсети го Корсис. - Мечката, лъва и дракона.
- Трите статуи, точно така! Вече говорихме за това. Небесното, земното и подземното царство. - Климент седна на един от столовете и си наля нова чаша вино. - Трябват ни още четири! Четирите посоки.
- Сигурен ли сте, че знаците на гърба на постамента са били само два?
- Да. Но ти ме подсещаш за нещо друго! Пръстенът на Исбул. Там знаците са четири!
- И са разположени точно в четирите посоки на света - възбудено каза Корсис. - Това е! Три и четири! Общо седем!
- Точно така - Климент бе седнал, но отново скочи на крака. - Трите статуи плюс пръстена. Общо седем. Да не забравяме и това, което Баян ни каза за изписаните на него руни.
- Слънце, Юпитер, сграбчвам, главата на първенеца - изрецитира Корсис.
- Точно така! Мисля, че с малко повече въображение бихме могли да ги прочетем по следния начин: Погледни небето към Юпитер и изгряващото слънце ще огрее чашата от черепа на Никифор! Или нещо от сорта.
- Но Юпитер не стои на едно място! Той се движи по небето! И къде трябва да се застане, преди да се погледне в небето? Едва ли е случайно място.
- Така е - уморено каза Климент и разтърка слепоочията си. Ентусиазмът започваше да го напуска, а с това идваше и умората. -Предполагам, това е, което трябва да разберем. Не! Чакай -внезапно каза той. - Забравяме за дракона! Къде е драконът, който са донесли от Константинопол?
- Нямам представа! - вдигна рамене Корсис.
- Лъвът беше в тронната зала - Климент започна да свива пръстите на ръката си. - Мечката - в нишата над фонтана. Къде може да е драконът?
- Може би разсъждаваме погрешно - предположи помощникът му. - Лъвът е царят на земята, ханът, средното ниво. За това не може да има спор.
Климент кимна.
- Мечката спи зимен сън под земята, тя е подземното царство, явно трябва да търсим дракона някъде в небето. Но къде? Звучи ми налудничаво.
- Мечката беше в нишата над фонтана. Фактически погледнато, тя беше над земята, не под нея. Тя е въздушният елемент и небесното царство.
- Но как така - не се съгласи Корсис. - Драконът е този, който лети. Небето е неговата стихия!
- Крум е бил наричан Дракона. Може би двамата с Теофан са решили да разменят мястото му с мечката. Значи трябва да го търсим...
- Под земята - довърши изречението Корсис.
- Точно така! Под земята! В катакомбите под Плиска!
Двамата задъхано спряха и се загледаха един друг. Дали бяха намерили част от решението на загадката? Климент спокойно седна на стола си.
- Сигурен ли сте? Сигурен ли сте, господарю, че трябва да търсим там?
Писарят кимна.
- Аз съм идиот! Пълен идиот! - усмихна се той. - Всичко беше пред очите ми, но не го видях. Е, поне сега знаем, че и Неуязвимия не ни е изпреварил.
- Какво имате предвид? - нетърпеливо попита Корсис.
- Помисли малко! Къде са намерили Теофан след смъртта на Крум? Къде са го заловили? Сигурен съм, че ти разказах какво прочетох в архивите.
- В катакомбите - извика Корсис и седна срещу писаря. - Хванали са го в катакомбите!
- Да! Точно там! И ако това доказателство не ти е достатъчно, то самият Теофан ясно ни е посочил къде да търсим статуята на дракона!
Корсис повдигна неразбиращо рамене.
- Направил го е съвсем явно! Скрил е тайната пред очите на всички. Е - засмя се писарят, - почти пред очите, трябва само да се покатериш на паметника на Крум и да знаеш какво да търсиш. На края на копието му, което сочи като голяма стрелка към земята, има нарисуван дракон! По-ясен указателен знак от това - здраве му кажи!
Очите на Корсис блеснаха.
22
Иратаис върна меча обратно в ножницата. Всичко беше готово! Войските се бяха спотаили зад хълмовете, оръжието и броните бяха тайно раздадени на сподвижниците във Външния град. Неуязвимия бе спазил обещанието си и бе дал паролите. Великият боил също щеше да изпълни своето.
Защо пък да не му даде главата на хана? За какво му беше на него? Така или иначе щеше да изхвърли трупа на Борис на сметището - да го разкъсат кучетата. Щом Неуязвимия толкова искаше главата на врага им, щеше да я получи.