От време на време попадаха на издълбани ниши или странични коридори, откъдето ги лъхваше студен въздух и мирис на прах и мръсотия. Спираха и внимателно оглеждаха всеки от проходите, търсейки някакъв знак, който да им подскаже дали да променят пътя си.
Не откриха нищо.
Скоро стигнаха до втора, по-малка зала. И тук над вратите бяха издълбани същите символи. Без да се бавят, двамата поеха под този на слънцето.
Бяха вървели към половин час, когато Корсис, който бе начело, внезапно спря, разпери ръце, сякаш се опитва да балансира, и отскочи назад. Младежът изпусна фенера си, който падна на земята и угасна.
- Какво става? - попита Климент и се втурна да му помогне.
- Спрете! - Корсис улови господаря си за ръкава и го задърпа назад. - Пътят внезапно свършва на някакъв ръб. Може да е просто канал в земята, но може и да е пропаст.
- Добре, нека да огледаме внимателно - съгласи се Климент и двамата бавно запристъпяха напред.
Светлината на фенера колебливо освети мястото, където свършваше тунелът. Колкото и да се пресягаше напред, писарят не можа да види нищо друго.
- Тук нещо не е както трябва! Дайте на мен - каза Корсис. Младежът взе фенера от ръцете на писаря и се просна по корем на пода. Запълзя напред, докато стигна до ръба и се надвеси над него. Протегна фенера напред и го размаха наляво и надясно.
- Пропаст! - обяви Корсис.
Климент също легна по корем до помощника си. Подаде глава над ръба и се загледа в осветеното от фенера пространство.
Тунелът свършваше внезапно с каменен ръб, зад който нямаше нищо. Краят на пропастта не се виждаше, но нямаше никакво съмнение, че е невъзможно да се продължи нататък.
- Добре, че си взех амулетите - Корсис целуна знака на Тангра и кръста. - Още една крачка, една съвсем малка крачица, и с мен щеше да е свършено!
- Така е! съгласи се Климент. Трябва да се връщаме! Явно не сме разчели правилно указанията на Теофан.
- Дали не пропуснахме да завием по някой от коридорите?
- Не! Огледахме много внимателно всеки от тях. Ако имаше някакъв знак, щяхме да го видим.
- Добре тогава! - съгласи се Корсис. - Да се върнем обратно и да пробваме отново.
Двамата се изправиха на крака и тъкмо щяха да тръгнат обратно, когато едновременно се заковаха на местата си. Някъде далеч зад тях ясно се чу звук.
От удар на метал в метал.
- Какво беше това? - тихо попита писарят, макар много добре да знаеше. - В коридора зад нас има още някой.
Двамата се заслушаха, но не чуха нищо повече. Това изобщо не ги успокои.
- Някой ни е проследил и сега идва към нас - каза накрая Климент. - И аз като последен глупак му посочих по кой коридор точно сме тръгнали.
- Дали е сам, или са няколко? - делово попита Корсис. -Бихме могли да се справим с трима или четирима души.
- Не! - Студена пот обля тялото на писаря и краката му омекнаха. - Това е Неуязвимия! Той идва за главата ми!
- Добре, нека не изпадаме в паника. - Корсис се опитваше да овладее положението, но усети как собствените му ръце треперят. - Трябва да има начин да се спасим!
- Но как? Напред път няма. Зад нас е убиецът!
- Първо, не е сигурно дали зад нас е точно убиецът. Може и да е някой друг. И освен това път има. Да не забравяме за коридорите, покрай които минахме. Сега просто ни трябва добър план. Добър боен план.
Климент кимна. Думите на Корсис звучаха смислено. И вдъхваха надежда.
- Връщаме се бързо назад, изчакваме да ни отминат и бягаме обратно.
Корсис поклати глава.
- Не е толкова просто. Може да са оставили постове. Ако не ни открият в края на пътя, ще вдигнат тревога и тогава съвсем ще загазим. И не можем да вземем светлината със себе си, защото ще ни издаде. А без фенер няма да стигнем доникъде.
Климент мислеше с трескава бързина.
- Да направим следното - предложи той. - Да оставим фенера в края на пътя, а ние да се скрием в коридора. Когато нападателят стигне до светлината, да го изненадаме в гръб.
- Няма да го изненадаме - поклати глава помощникът му. -Щом видят само фенера, преследвачите ни ще заподозрат, че нещо не е наред.
- Какво предлагаш тогава? - прошепна писарят.
- Ще направим следното - Корсис бе възвърнал напълно самообладанието си. - Аз ще застана с фенера в края на пътя. Вие ще се скриете в тунела. Когато този или тези, които ни преследват, минат покрай вас, ще ги последвате. Като стигнат до мен, ще ги нападнете в гръб. Те няма да очакват атака отзад. С малко повече късмет ще се справим бързо с тях.