Лоран гледаше главата с ужас.
— И след това… след това вие продължавате да работите с него? Ако не беше той, вие щяхте да победите задуха и сега щяхте да бъдете здрав човек… Той е крадец и убиец, а вие му помагате да се изкачи на върха на славата. Вие работите за него. Той като паразит се храни от вашата мозъчна дейност, той е направил от вашата глава някакъв акумулатор на творческа мисъл и с това печели пари и слава. А вие? Какво ви дава той на вас? Какъв е вашият живот?… Вие сте лишен от всичко. Вие сте нещастен пън, в който за ваше нещастие живеят още желания. Керн ви е откраднал целия свят. Простете ми, но аз не ви разбирам. Нима вие покорно, безропотно му работите?
Главата се усмихна печално.
— Бунт на главата ли? Това е ефектно. Какво мога да направя? Та аз съм лишен даже от последната човешка възможност: да свърша със себе си.
— Но вие бихте могли да откажете да работите с него!
— Ако искате да знаете, аз направих такъв опит. Но моят бунт не беше предизвикан от това, че Керн използува мислителния ми апарат. В края на краищата какво значение има името на автора? Важното е идеята да влезе в света и да извърши своята работа. Аз се бунтувах само за това, че ми беше тежко да свикна със своето ново съществуване. Предпочитах смъртта пред живота… Ще ви разкажа един случай с мене по онова време. Бях в лабораторията сам. Изведнаж през прозореца влетя голям червен бръмбар. Откъде ли е могъл да се появи в центъра на грамадния град? Не зная. Може би е дошъл с някоя автокола, която се е връщала в града. Бръмбарът се повъртя над мене и кацна на стъклената плоча на моята масичка до мен. Наведох очи и следях това отвратително насекомо, без да имам възможност да го съборя. Лапичките на бръмбара се плъзгаха по стъклото и той бавно се приближаваше към главата ми. Не зная ще ме разберете ли… аз винаги съм изпитвал някаква особена погнуса, чувство на отвращение към такива насекоми. Никога не можех да ги докосна с пръсти. И ето, аз бях безсилен даже пред този нищожен враг. А за него моята глава беше само удобен трамплин за излитане. И той продължаваше да се приближава бавно, шумолейки с крачката си. След известни усилия успя да се залови за космите на брадата ми. Дълго се блъска, заплетен в космите, но упорито се изкачваше нагоре. Така пропълзя по стиснатите ми устни, по лявата страна на носа, през затвореното ляво око, докато най-после, като се добра до челото, не падна на стъклото и оттук на пода. Дребен случай, Но той ми направи потресаващо впечатление… И когато дойде професор Керн, аз категорично отказах да продължавам с него научните работи. Знаех, че той не ще се реши да демонстрира публично главата ми. Без полза пък няма да държи глава, която може да стане улика против него. И той ще ме убие. Такава беше моята сметка. Между нас се завърза борба. Той прибягна към доста жестоки мерки. Една късна вечер влезе при мене с електрически апарат, допря електродите до слепоочията ми и без още да пуска ток, се обърна с реч. Той стоеше със скръстени на гърдите ръце и говореше с много ласкав, мек тон, като същински инквизитор. — „Скъпи колега“ — започна той, — „ние тук сме сами, очи в очи, между дебелите каменни стени. Впрочем дори да бяха по-тънки, това не изменя работата, понеже вие не можете да крещите. Вие сте напълно в моята власт. Аз мога да ви подхвърля на най-ужасни мъчения и да остана ненаказан. Но защо мъчения? Ние двамата сме учени и можем да се разберем. Зная, не е лесен животът ви, но това не е моя вина. Вие сте ми нужен и аз не мога да ви освободя от тягостния живот, а вие сам не сте в състояние да избягате от мене дори в небитието. И тъй, не е ли по-добре да свършим работата с мир? Вие ще продължавате нашите научни занимания…“ Аз наведох отрицателно вежди и устните ми безшумно прошепнаха: „Не!“. „Вие много ме огорчавате. Не искате ли цигарка? Зная, че не можете да изпитвате пълно удоволствие, понеже нямате дробове, през които никотинът би могъл да се всмуква в кръвта, но все пак познати усещания…“ И той извади от табакерата две папироси, запуши едната сам, а другата постави в моята уста. „Е, добре, колега“ — каза той със същия вежлив, невъзмутим глас, — „вие ме принуждавате да прибягна към мерки за въздействие…“ И пусна електрическия ток. Сякаш нажежен свредел прониза мозъка ми. „Как се чувствувате?“ — запита ме той грижливо, както лекар пациента си. — „Боли ли ви главата? Може би искате да я излекувате? За това е нужно само…“ — „Не!“ — отговориха моите устни. „Много, много ми е жал. Ще стане нужда да усилим тока. Вие много ме огорчавате.“ И той пусна толкова силен ток, че ми се стори, че главата ми ще се възпламени. Болката беше непоносима. Аз скърцах със зъби. Съзнанието ми помътняваше. Как исках да го загубя! Но за съжаление не го губех. Само затворих очи и стиснах устни. Керн пушеше, като пускаше дим в лицето ми, и продължаваше да нагорещява главата ми бавно. Той вече не ме убеждаваше. И когато поотворих очи, видях, че той е побеснял от моето упорство… „Дявол да го вземе! Ако вашият мозък не ми беше така нужен, аз бих го опекъл и веднага бих нахранил с него своя пинчер. Фу, вироглавец!“ Той безцеремонно смъкна от главата ми всички жици и се отдалечи. Обаче рано беше още да се радвам. Скоро той се върна и започна да пуска в разтворите, хранещи главата ми, дразнещи вещества, които предизвикаха у мене мъчителни болки. И когато аз неволно се мръщех, той ме питаше: „Е, какво, колега, решавате ли? Още не?“ Аз бях непоколебим. Той си отиде още по-ядосан, обсипвайки ме с хиляди проклятия. Аз тържествувах от победата. Няколко дена Керн не се появи в лабораторията и аз очаквах всеки ден избавителката-смърт. На петия ден той дойде, като че нищо не е било, подсвирквайки си весело някаква песничка. Без да ме гледа, продължи изследванията си. Два или три дена го наблюдавах, без да вземам участие в работата. Но тя не можеше да не ме интересува. И когато той при опитите направи няколко грешки, които можеха да погубят резултатите от всички наши усилия, аз не се стърпях и му направих знак. „Отдавна трябваше така!“ — проговори той с доволна усмивка и пусна въздух през гърлото ми. Аз му обясних грешката и оттогава продължавам да ръководя работата… Той ме надхитри.