Не претендирам за изчерпателност, това е само малка част от заглавията на Беляев, искам само да изтъкна колко многопосочна с проблематиката, третирана от писателя, колко разнообразни са творческите му търсения. При туй заслужава да се подчертае: книгите на Беляев не са просто увлекателно фантастично четиво (макар и само по себе си това да е качество в очите на любопитния читател!), а научно-фантастични произведения, в които елементът научност не е подценен за сметка на смайващата сензационност. В предговора си към „Скок в неизвестното“ големият руски учен Циолковски изрича думи, които могат да бъдат отнесени към ред творби на писателя: всички известни ми разкази, оригинални и преводни за темата на междупланетните съобщения, романът на А. Р. Беляев ми се струва най-съдържателен и научен.
Тук му е мястото може би да споменем,че критиката не винаги е отдавала дължимото на писателя, че наред със справедливите бележки той е трябвало да изслушва и много несправедливи, че е била атакувана както научността, така и художествеността на неговите творби. Но, така или иначе, книгите на Беляев са намирали и намират бързо своя читател — двадесет, четирдесет, петдесет години подред… Да напомним, че първото крупно заглавие на Беляев „Главата на професор Доуел“ излиза през 1926 г., последният му роман „Ариел“ — през 1941 г., година преди смъртта на писателя (той умира през януари 1942 г.). Всъщност последната отпечатана приживе творба на Александър Романович, разказът „Анатомичният годеник“ излиза през 1941 г. в списание Ленинград, сякаш за да докаже неизменната, продължила до самия му край привързаност на автора към журналните публикации. А привързаността, както се казва, е взаимна. Трябва ли да изтъкваме как са се търсили броевете, в които са били отпечатвани повест или роман на Беляев! Известен е например фактът, че на въпроса на редакцията на „Всемирный следопыт“, зададен през юбилейната петдесетгодишнина на списанието: „Кои произведения от напечатаните през годината са им харесали май-много?“, читателите са отговорили единодушно: Човекът-амфибия.
Произведенията на Беляев бихме могли да разделим, съвсем условно, разбира се, на няколко основни групи.
Преди всичко изброените вече научно-фантастични творби, разглеждащи важни проблеми, свързани с бъдещото развитие на науката и техниката, доказващи неизчерпаемите възможности на човешката мисъл. В тях като че ли най-силно е изразено умението на писателя да фабулира, да гради динамично развиващо се остросюжетно повествование. Тук са и най-големите сполуки на автора в моделирането на жизнени, запомнящи се характери. Достатъчно е да си припомним Ихтиандър и професор Салватор от „Човекът-амфибия“, изобретателя Щирнер от „Владетелят на света“, професор Керн и мадмоазел Лоран от „Главата на професор Доуел“, киноартиста Тонио от „Човекът, загубил лицето си“, за да се убедим в справедливостта на твърдението. Действието в споменатите романи се развива главно в света на капитала, където научните открития не винаги носят щастие на човека. Това обяснява острата социална насоченост на творбите, изобличителния им патос.
Александър Беляев пише и ред творби, рисуващи фантастичната картина на бъдещето. В тях се разглежда не един или друг конкретен проблем, а се прави опит да се покажат възможностите на утрешния ден с цял комплекс от решени проблеми в различните сфери на живота. Сега вече авторът пренася действието в съветската страна, населява страниците на книгите си със съветски хора. Характерни произведения в тази група, която условно ще наречем втора, са романите „Лаборатория Дубълве“, „Под небето на Арктика“ и „Борба в ефира“, както и очерците „Зелена симфония“ и „Градът на победителя“. Интересно е да се прочете днес, когато проблемите за запазване на околната среда се поставят с такава тревожна острота, Примерното описание на един бъдещ град, в който всичко плува в слънце и зеленина, където няма дим и бензинови изпарения, не съществуват сиви здания безлични на големи блокове, а китни домове, закътани в зеления уют на градините.