— И как възнамерявате да преодолеете всички тези трудности?
— О, това е моя тайна. Когато опитът сполучи, аз ще публикувам цялата история на възкресяването от мъртвите. Е, а сега достатъчно. Поставете главата на мястото й. Пуснете въздушната струя. Как се чувствувате, мадмоазел? — запита Керн, обръщайки се към главата на Брике.
— Благодаря, добре. Но чуйте, господин професоре, аз съм много обезпокоена… Тук вие говорихте за разни непонятни неща, но аз разбрах, че вие се готвите да режете шията ми надлъж и напряко. Това ще бъде цяло безобразие. Къде ще се покажа с такава шия, която ще прилича на котлет?
— Аз ще се постарая да бъдат по-малко забележими белезите. Но, разбира се, не ще успея напълно да скрия следите от операцията. Не правете отчаяни гримаси, мадмоазел, вие ще можете да носите на шията си кадифена панделка или даже колие. Така и ще бъде. Аз ще ви го подаря в деня на вашето „раждане“. А ето още какво. Сега вашата глава е малко позасъхнала. Когато заживеете нормален живот, тя трябва да напълнее. За да се узнае нормалният обем на шията ви, трябва да ви „поохраним“ още сега, иначе могат да произлязат неприятности.
— Но аз не мога да ям — жално отговори главата.
— Ние ще ви храним чрез тръбите. Аз приготвих особен състав — обърна се той към Лоран. — Освен това трябва да усилим и вкарването на кръв.
— Включвате ли в хранителната течност мазнини?
Керн направи неопределен жест с ръка.
— Дори и да не затлъстее, главата ще „набухне“, а това ни и трябва. И така — завърши той, — остава най-главното: молете бога, мадмоазел Брике, по-скоро да загине някоя красавица, която да ви заеме след смъртта си своето прекрасно тяло.
— Не говорете така, това е ужасно! Човекът трябва да умре, за да получа аз тялото… И, докторе, аз се страхувам. Защото това е тяло на мъртвец. А ако изведнъж тя дойде и поиска тялото си?
— Коя тя?
— Мъртвата.
— Но тя няма да има крака, за да дойде — смеейки се, отговори Керн. — Пък ако все пак дойде, вие ще й кажете, че сте дали на нейното тяло глава, а не тя на вас тяло и тя, разбира се, ще ви бъде благодарна за този подарък. Отивам да дежуря в моргата. Пожелайте ми сполука!
Успехът на опита зависеше много от намирането на колкото може по-пресен труп и затова Керн заряза всички други работи и почти се пресели в моргата, чакайки щастлив случай.
Той ходеше с цигара в уста из дългото здание така спокойно, сякаш се разхождаше по булевард. Матовата светлина падаше от тавана върху дългите редове мраморни маси. На всяка маса лежеше труп, разсъблечен и измит вече със струя вода.
Мушнал ръце в джобовете на палтото и със запалена цигара, Керн обхождаше дългите редици маси, заглеждаше се в лицата и от време на време повдигаше кожените покривала, за да разгледа тялото.
Заедно с него ходеха и роднините или приятелите на загиналите хора. Керн се отнасяше недоброжелателно към тях, опасяваше се да не би някак да измъкнат от ръцете му подходящия труп. За него не беше така просто да получи труп. До изтичането на тридневния срок роднините можеха да предявят правата си върху всеки труп. А след изтичането на тридневния срок полуразложеният труп не представляваше за Керн никакъв интерес. Нужен му беше съвсем пресен, по възможност неизстинал труп.
Керн не се поскъпи на рушвети, за да има възможността да получи пресния труп незабавно. Номерът на трупа можеше да бъде заменен и някаква нещастница в края на краищата щеше да бъде зарегистрирана като „безследно изчезнала“.
„Обаче не е лесно да се намери Диана по вкуса на Брике“ — мислеше Керн, разглеждайки широките стъпала и мазолестите ръце на труповете. Болшинството от лежащите тука принадлежеше не към онези, които се возят с автомобили. Керн премина от единия край до другия. През това време няколко трупа бяха познати и отнесени, а на техни места мъкнеха вече нови. Но и сред новите Керн не можеше да намери подходящия за операция материал. Намираха се трупове без глави, но или с неподходящо общо телосложение, или с рани по тялото, или най-после започнали да се разлагат. Денят беше към края. Керн чувствуваше пристъпи на глад и с удоволствие си представи кокошите котлети в димящото гърне.
„Несполучлив ден“ — помисли Керн, поглеждайки часовника си. И тръгна към изхода сред движещата се край труповете тълпа, обзета от отчаяние, тъга и ужас. Насреща му служещите носеха труп на жена без глава. Измитото младо тяло блестеше като бял мрамор.