— Намерихте ли?
— Намерих, но несполучливо, дявол да го вземе! — отговори той. — Потърпете.
— Но нима все пак нищо подходящо нямаше? — не млъкваше Брике.
— Имаше ей такива кривокраки охлюви. Ако искате, аз…
— Ах, не, по-добре ще потърпя. Не искам да бъде охлюв.
Керн реши да си легне по-рано от обикновено, за да стане също по-рано и отново да отиде в моргата. Но още не беше заспал и телефонът зазвъня. Керн изруга и взе слушалката.
— Ало! Слушам. Да, професор Керн. Какво? Катастрофа на влака до самата гара ли? Маса трупове? Да, разбира се, веднага. Благодаря ви.
Керн започна бързо да се облича, извика Джон и каза:
— Колата!
След петнадесет минути той летеше вече по нощните улици като на пожар.
Вратарят не беше излъгал. Тази нощ смъртта беше пожънала богата жетва. Непрекъснато мъкнеха трупове. Всички маси бяха затрупани с тях. Скоро стана нужда да ги оставят на пода. Керн беше във възторг. Той благославяше съдбата, че тази катастрофа не беше се случила през деня. Вероятно вестта за нея още не беше се пръснала из града. Странични хора в моргата нямаше.
Керн разглеждаше още неразсъблечените и неумити трупове. Всичките бяха съвсем пресни. Изключително щастлив случай. Едно беше лошо, че и този благодетелен случай не държеше сметка за специалните изисквания на Керн. Повечето от телата бяха разкъсани или на много места повредени. Но Керн не губеше надежда, понеже идваха все нови трупове.
— Покажете ми тази — обърна се той към служещия, който носеше трупа на девойка в сив костюм.
Черепът беше разбит в тилната част. Косите бяха окървавени, дрехите също. Но дрехите не бяха измачкани. „Изглежда, повредите на тялото са малки… Става. Телосложение доста плебейско — вероятно някаква камериерка, но по-добре такова, отколкото нищо“ — мислеше Керн.
— А това? — Керн посочи друга носилка. — Та това е цяла находка! Съкровище! Дявол да го вземе, все пак досадно е, че е загинала такава жена!
Оставиха на пода трупа на млада жена с необикновено красиво аристократично лице, върху което беше застинало само едно дълбоко учудване. Беше й пробит черепът над дясното ухо. Очевидно смъртта беше настъпила моментално. На бялата й шия се виждаше бисерна огърлица. Изящното черно копринено облекло беше само малко скъсано долу и от врата до раменете.
На разголеното рамо се виждаше бенка.
„Както у онази“ — помисли Керн. — „Но това… каква красота!“ — Керн измери бързо шията. — „Като по поръчка.“
Той свали скъпата огърлица от истински големи бисери, хвърли я на служещите и каза:
— Вземам този труп. Но понеже нямам време да направя тук внимателен преглед на труповете, то за всеки случай вземам и този. — Той посочи трупа на първата девойка. — По-скоро, по-скоро. Завийте ги с чаршаф и ги изнесете. Чувате ли? Тълпата се събира. Ще трябва да отворите моргата и след няколко минути тука ще бъде истинско стълпотворение.
Труповете бяха изнесени, сложени в автомобила и бързо доставени в дома на Керн.
Всичко необходимо за операцията беше вече предварително подготвено. Денят — по-вероятно нощта на възкресението на Брике настъпи. Керн не искаше да губи нито минута.
Двата трупа бяха измити и донесени в стаята на Брике завити в чаршафи и сложени на операционната маса.
Главата на Брике гореше от нетърпение да види новото си тяло, но Керн умишлено постави масата така, че главата да не вижда труповете, докато не бъдат привършени всички приготовления.
Керн бързо отсече главите на труповете. Главите бяха завити в платно и изнесени от Джон, краищата на срязването в масата измити и телата приведени в ред.
Като огледа още веднъж критически телата, Керн поклати загрижено глава. Тялото с бенка на рамото беше с безукорна красота на формите и особено печелеше в сравнение с тялото на „камериерката“ — ширококостно, ъгловато, недобре скроено, но добре съшито. Разбира се, Брике ще си избере тялото на таз аристократическа Диана. Обаче при внимателен преглед на тялото Керн забеляза у Диана, както я наричаше той, известен дефект: на стъпалото на десния крак имаше малка рана, причинена от някаква обрезка от желязо. Това не представляваше голяма опасност. Керн изгори раната. Да се опасява от заразяване на кръвта още нямаше основание. Но все пак за успеха на операцията с тялото на „камериерката“ той беше по-спокоен.
— Обърнете главата на Брике — каза Керн, обръщайки се към Лоран. За да не пречи Брике с бърборенето си през време на подготвителната работа, беше й запушена устата, т.е. беше изключен балонът със сгъстен въздух. — Сега можете да пуснете въздушната струя.