Когато главата на Брике видя труповете, тя извика така, сякаш неочаквано се беше опарила. Очите й се разшириха от ужас. Един от тези трупове трябваше да стане нейно собствено тяло. За пръв път остро, до болка почувствува цялата необикновеност на тази операция и започна да се колебае.
— Е, какво? Как ви харесват труповете на тези тела?
— Аз… страхувам се… — изхриптя главата. — Не, не, аз не мислех, че това е толкова страшно… не искам…
— Не искате? В такъв случай ще пришия към трупа главата на Тома. Тома ще стане жена. Искате ли, Тома, да получите веднага тяло?
— Не, почакайте — изплаши се главата на Брике. — Съгласна съм. Искам да имам ей това тяло… с бенката на рамото.
— А аз ви съветвам да изберете ето това. То не е толкова красиво, но затова пък няма ни една драскотина.
— Аз не съм перачка, а артистка — забеляза гордо главата на Брике. — Искам да имам красиво тяло. И бенка на рамото… Това се харесва много на мъжете.
— Нека бъде, както казвате — отговори Керн. — Мадмоазел Лоран, пренесете главата на мадмоазел Брике на операционната маса. Направете това внимателно, изкуственото кръвообращение на главата трябва да продължава до последния миг.
Лоран се занимаваше с последните приготовления на главата на Брике. На лицето на Брике бяха изписани крайно напрежение и вълнение. Когато главата беше пренесена на масата, Брике не издържа и закрещя така, както не беше крещяла никога:
— Не искам! Не искам! Не трябва! По-добре ме убийте! Страхувам се! А-а-!…
Без да прекъсва работата си, Керн извика рязко на Лоран:
— Затворете по-скоро въздушния кран! Вкарайте в хранителния разтвор хедонал и тя ще заспи.
— Не! Не! Не!
Кранът беше затворен, главата замълча, но продължаваше да мърда с устни и да гледа с израз на ужас и молба.
— Господин професоре, можем ли да правим операция против нейната воля? — запита Лоран.
— Сега не е време да се занимаваме с етически проблеми — отговори сухо Керн. — После тя ще ми благодари. Вършете работата си или излезте и не ми пречете.
Но Лоран знаеше, че не може да излезе — без нейна помощ операцията би се оказала още по-съмнителна. И тя, насилвайки се, продължаваше да помага на Керн. Главата на Брике така буйствуваше, че тръбичките едва не изскочиха от кръвоносните съдове. Джон дойде на помощ и придържаше главата с ръце. Постепенно конвулсиите на главата спряха, очите се затвориха: хедоналът извършваше своето действие.
Професор Керн пристъпи към операцията.
Тишината беше прекъсвана само от късите заповеди на Керн, който искаше да му подадат един или друг хирургически инструмент. От напрежение се надуха даже жилите на челото му. Той пусна в ход цялата си блестяща хирургическа техника, съчетаваше бързината с необикновената внимателност и предпазливост. Въпреки цялата си ненавист към Керн Лоран не можеше да не се възхищава в тази минута от него. Той работеше като вдъхновен артист. Неговите ловки чувствителни пръсти вършеха чудеса.
Операцията продължи час и петдесет минути.
— Свършено — каза най-после Керн, като се изправи, — отсега Брике престава да бъде глава от тяло. Остава само да й се вдъхне живот: да се застави сърцето да бие, да се възбуди кръвообращението. Но с това ще се справя сам. Вие можете да си починете, мадмоазел Лоран.
— Мога още да работя — отговори тя.
Въпреки умората на нея много й се искаше да види последния акт на тази необикновена операция. Но Керн очевидно не искаше да я посвети в тайната на съживяването. Той още един път настойчиво й предложи да си почине и Лоран се подчини.
След един час Керн отново я извика. Той изглеждаше още по-изморен, но лицето му изразяваше дълбоко самоудовлетворение.
— Опитайте пулса — предложи той на Лоран.
Девойката не без потръпване хвана ръката на Брике; тази ръка, която само преди три часа принадлежеше на хладен труп. Ръката беше топла вече и се усещаше биенето на пулса. Керн сложи до лицето на Брике огледало. Повърхността на огледалото се изпоти.
— Диша. Сега трябва добре да повием нашата новородена. Няколко дена тя трябва да полежи напълно неподвижно.
Освен бинтовете Керн постави на шията на Брике гипсова превръзка. Цялото тяло беше увито в пелени, а устата здраво завързана.
— За да не намисли да говори — поясни Керн. — Първите денонощия ще я подържим в сънно състояние, ако позволи сърцето.
Пренесоха Брике в стая, която беше до стаята на Лоран, поставиха я внимателно на леглото и я подложиха на електронаркоза.
— Ще я храним изкуствено, докато стане срастване на шевовете. Ще трябва да се грижите сегиз-тогиз за нея.