— Ниският регистър е нейният неповторим контраалт — отговори Ларе, като кимна утвърдително с глава.
— Но това физиологически е невъзможно. Да не смятате, че човек извлича от своето гърло високите тонове от горните краища на гласните струни, а ниските — от долните? Височината на звука зависи от по-голямото или по-малкото напрежение на гласните струни по цялото им протежение. Това е като на струна: при голямо обтягане вибриращата струна дава повече трептения и по-висок звук и обратно. При това, и да е направена такава операция, то гласните струни биха се скъсали и гласът значи би станал много висок. Пък и едва ли човек би могъл да пее след такава операция: ръбовете биха пречели на правилната вибрация на гласните струни и гласът в най-добрия случай би бил много пресипнал… Не, това е напълно невъзможно. Най-после, за да се съживи тялото на Анжелика, би трябвало да има глава, нечия глава без тяло.
Доуел неочаквано замлъкна, понеже си спомни нещо, което до известна степен подкрепяше предположението на Ларе.
Артур сам бе присъствувал при някои опити на баща си. Професор Доуел вливаше в кръвоносните съдове на загинало куче нагрята до тридесет градуса Целзий хранителна течност с адреналин — вещество, което раздразваше тези съдове и ги караше да се свиват. Когато тази течност под известно налягане попадаше в сърцето, тя възстановяваше неговата дейност и започваше да изгонва кръвта по кръвоносните съдове. Постепенно се възстановяваше кръвообращението и животното оживяваше.
— Най-важната причина за гибелта на организма — каза тогава бащата на Артур — е прекратяването на снабдяването на органите с кръв и на съдържащия се в нея кислород.
— Значи така може да се съживи и човек? — запита Артур.
— Да — весело отговори баща му, — аз се готвя да извърша възкресяване и някога ще направя това „чудо“. Към това са насочени и моите опити.
Съживяването на трупове следователно е възможно. Но възможно ли е да се съживи труп, при който тялото е принадлежало на един човек, а главата — на друг? Възможна ли е такава операция? В това Артур се съмняваше. Наистина той беше видял как баща му правеше необикновено смели и сполучливи операции на присаждане тъкани и кости. Но всичко това не беше така сложно и го правеше неговият баща.
„Ако беше жив баща ми, аз бих повярвал, че догадката на Ларе за чуждата глава на тялото на Анжелика Гай е правдоподобна. Само баща ми можеше да се осмели да извърши такава сложна и необикновена операция. А може би тези опити са продължили неговите асистенти?“ — помисли Доуел. — „Но едно нещо е да съживиш глава или даже цял труп, а друго — да пришиеш главата на един човек към трупа на друг.“
— Какво смятате да правите по-нататък? — запита Доуел.
— Искам да намеря тази жена в сиво облекло, да се запозная с нея и да разкрия тайната. Ще ми помогнете ли в това?
— Разбира се — отговори Доуел.
Ларе стисна здраво ръката му. Те почнаха да обсъждат плана на действие.
ВЕСЕЛАТА РАЗХОДКА
След няколко дена Ларе беше вече познат с Брике, нейната приятелка и Жан. Той им предложи да направят разходка с яхта. Предложението беше прието. Докато Жан и червенокосата Марта беседваха с Доуел на палубата, Ларе предложи на Брике да минат долу и прегледат каютите. Те бяха две, немного големи, и в едната от тях имаше пиано.
— О, тука има даже и инструмент! — извика Брике. Тя седна до пианото и засвири фокстрот. Яхтата се люлееше равномерно върху вълните. Ларе стоеше до пианото, гледаше внимателно Брике и обмисляше как да започне своето следствие.
— Изпейте нещо — каза той.
Брике не чака да я молят. Тя запя, поглеждайки кокетно Ларе. Той й се харесваше.
— Какъв странен глас имате… — каза Ларе, гледайки я изпитателно в лицето. — Във вашето гърло като че ли се намират два гласа: гласове на две жени…
Брике се смути, но бързо се овладя и се разсмя принудено.
— О, да!… Това ми е от детство. Един професор по пеене намери у мене контраалт, а друг — мецосопрано. Всеки поставяше гласа ми по своему и излезе… При това наскоро се простудих…
„Не са ли много обясненията за един факт?“ — помисли Ларе. — „И защо тя така се смути? Предположенията ми се оправдават. Тук има нещо.“
— Когато пеете на ниски тонове — с тъга заговори той, — аз като че ли чувам гласа на една моя добра позната… Тя беше известна певица. Бедничката, загина при една железопътна катастрофа. За всеобщо учудване тялото й не беше намерено… Нейната фигура извънредно много напомня вашата като две капки вода… Може да се помисли, че това е нейното тяло.