Стьопка сменил позицията си точно когато аз съм разказвал на Сур в стрелбището за сутрешните чудеса. Ето как разбрах това: Степан видял първи да влизат в бараката началникът на пощата, и Вячеслав Борисович, научният сътрудник от телескопа.
Вячеслав Борисович бил сърдит и говорел раздразнено-вежливо:
— Тази шега не отива ли прекалено далеч? Първо ми звънят, че имам писмо, после ми казват, че било грешка… Защо държите пратката ми в тази неразбория?
— Само за да стане по-бързо, другарю Портнов… (Те се приближавали към „посредника“.) Да не се спънете… Сега ще дойде вашият шофьор…
Готово! Той се хванал за сърцето, горкият весел човек. Постоял така, сякаш си мислел нещо, и попитал:
— Това красива местност ли е? Глупости…
— Какво да се прави — казал пощаджията. — Ето го автобуса.
— Къде е Ъгъл трети?
— Ти мина покрай него — китаристът Фьодор Кисельов.
— А, това е добре! Ще извикам шофьора. Кисельов ли ще ме снабди с връзка?
Пощаджията кимнал. Вячеслав Борисович на вид си останал все така весел и обаятелен, а останалите се отнасяли към него почтително и го наричали „Ъгъл единадесети“.
Да, Стьопка имаше какво да разкаже! Един от последните бил Павел Остапович Рубченко. Той говорел, сърдит, началнически бас:
— Не може човек да излезе за половин час! Същински паноптикум! Какво става тук, другарю дежурен?
— Чудо на природата, другарю капитан! — рапортувал дежурният. — Там, до задната стена!
Капитанът тръгнал напред, вглеждайки се в полумрака. И вече е ясно как свършило всичко това. Наистина, той проявил характера си. Без да произнесе паролата, наредил да се постави охрана до задната стена на бараката, отвън:
— Целият състав ли премина обработката? Добре. Потапов на пост, с оръжие!
Дежурният казал:
— Тъй вярно, да се изпрати Потапов.
И излезли.
Степан трябвало пак да смени мястото си. Спомнил си, че прозорците на стълбището на универмага гледат към този двор, хукнал нататък и гледал още най-малко половин час. От трите наблюдателни позиции наброил около петдесет души, които минали през бараката, без онези, които дошли за втори път като придружаващи. От новия пост се виждало как Кисельов се разпорежда при бараката и пъха нещо в ръката на всеки излизащ. След това си отишъл. Да, още в самото начало милиционерската газка заминала нанякъде и се върнала след четиридесет минути. Сержантът докарал тежка раница и я внесъл в бараката. След него забързали няколко души, които очевидно очаквали този момент. Стьопка забелязал, че сега те изнасяли от бараката малки предмети — някои в джоба, някои в пазвата си. Сред тях бил и Вячеслав Борисович. Но в бараката не пускали деца.