После Стьопка разбра, че огромният почернял младеж се страхува — лицето му даже под загара пребледня.
„Колко му е да се изплашиш“ — помисли си Стьопка. И тогава разговорът стана неразбираем и изглеждаше, че е тръгнал в съвсем друга посока. Благоволин попита:
— Значи транспортират чиста информация? — Внимателно пипна „посредника“ върху масичката.
— С някакъв субстрат. Сте… Маша казва, че това нещо е станало по-тежко, когато са ме… как да кажа?
— Реверсирали. Много по-тежко ли?
— Малко — рече Степан.
Домакинът се обърна към него:
— Аха! Малко… А в грамове?
Стьопка сви рамене. Благоволин още един път докосна „посредника“.
— Колко ли са вътре? Стоят си и чакат… Колко са, Шиваче?
— Ще го отворим и ще видим — мрачно рече Вячеслав Борисович. — Ще им се порадваме.
— Май не си струва. А ми се иска, Шиваче… Да го сложим на аналитичните везни и да дръпнем кончето…
— Сложи го — каза Вячеслав Борисович. — Сложи го в джоба ми и повече не го пипай, познавам те аз.
— Че кой ще стои вътре? — попита Стьопка. — Нали е хипнотизатор.
— Наистина, кой ли ще вземе да стои вътре? — промърмори Благоволин.
— Пришълците — сериозно обясни Вячеслав Борисович. — По-точно техните разуми, личностите им, разбираш ли? Е, съдържанието на мозъците им, ако така ти е по-ясно.
— На кого обясняваш, Слава… Ей там има книжка с картинки, тя е точно за нейната възраст.
— Машенка е човек и половина — рече Вячеслав Борисович. — Тя си има свои сметки със зеленичките. — И попипа драскотините по бузата си.
— Е, нека седи тогава, щом е човек и половина… Значи транспортират чиста информация. Прав бях. Помниш ли нашия разговор за кембриджките наблюдения?
— Митка, винаги съм те смятал за голям човек. Точно така е. Даже това, че цивилизациите с ядрена енергия не оцеляват, самоизгарят се.
— А! И затова ли стана дума? Кога?
— Маша, повтори — каза Портнов.
— „Гнусно оръжие — промърмори Стьопка. — Щом тези диваци го измислят, веднага го пускат в действие и унищожават целия материал.“ А какъв е този материал? Уран ли?
— Ние. Диваците. За тях ние сме материал. Добре. Дмитрий, какво предлагаш?
— А гнусното оръжие ейч-бомбата ли е?
Те изведнъж млъкнаха, сякаш се изплашиха от казаното. Портнов запуши. Ръката му с кибритената клечка трепереше. После с усилие проговори:
— Може би. Унищожава всичко наведнъж. Но ние трябва да им попречим да се разпълзят.
— По какъв начин?
— Главните им сили са някъде на орбита. Мисля, че без тях Десантниците няма да мръднат от Тугарино. Ще им изпратят сигнал чрез нашия телескоп.
— Могат и без тях. Бих обмислил тази работа по-широко. Кой може да забрани на комара да си бръмчи.
— Нямаме време.
— Стратегията трябва да се обмисля сериозно — рече Митя. — И в приказката комарите си бръмчали, избрали си стратегия и победили мечката… Шиваче, а защо са тръгнали из Космоса? Какво им трябва на тези Десантници? А?
— Пренаселение, недостиг на полезни изкопаеми… Какво още?
— Хитрото Шиваче облича пришълците в земни дрешки… По-удобно е да търсиш полезни изкопаеми на необитаеми планети. А колкото до пренаселението… Гледай сега: ако се съди по тази кутийка, „зелените човечета“ могат да свиват личността до размерите на вишна. Тогава за какъв дявол им е нужно жизнено пространство, след като в джоба ти удобно могат да се разположат десетина живи създания?
— Инстинкт на завоеватели — рече Портнов.
— Е, де! Нали си марксист, учил си политикономия! Инстинкти, страсти — господин Шопенхауер… Инстинктът може да бъде причина за прелетните птици, а за развитата цивилизация е нужно нещо по-сериозно. Пренаселение, пренаселение… Това вече е нещо. Работна хипотеза: пренаселили са се с мъртъвци.
— Прекалили… — проточи Вячеслав Борисович.
— Боже мой, толкова е просто! В джоба ти се намира апарат, който преписва от живия мозък пълната картина на съзнанието и я съхранява неограничено време. По-точно, докато се намери подходящо тяло, в което може да се пренесе това консервирано съзнание.
Инженерът изпухтя.
— А-а, запъшка ли… Отговорът е много прост… Да предположим, че ти си измислил това нещо… от най-хуманни подбуди, за да победиш смъртта. И после? Започват да спасяват старците и безнадеждно болните. Скриват съзнанието им в това апаратче, за да му намерят някога, по-късно свободно тяло. Например тялото на престъпник. Може да се смени личността на лудия със здрава, разбираш ли? Но какво ще стане после?