Гласът на Сур сърдито се скара:
„Как смееш да говориш за убийство?! Взех детето за обучение! Я ми кажи не е ли време да патрулираш?“
Селекторът изруга. Никога не бих могъл да си помисля, че Нелка знае такива думи. Заекът подскочи. „Ама вие, висшите разряди, все глупости говорите — пищеше Нелка. — Голям майтап е с вас! Да беше се захванал с работа, Четириъгълник!“
Сур каза на глас:
— Отвратителен преводач! Жаргон, ругатни… Альоша, на тебе хареса ли ти Деветоъгълника? — И погъделичка заека по корема.
Заекът недоволно се дръпна и седна като пънче.
Зяпнах:
— Той ли е Деветоъгълника?! Те и зайци ли хипнотизират?
— Станал си съвсем несхватлив — сухо рече Сур. — Не ги хипнотизират. В него е прехвърлен Десантник.
— Сурен Давидович, какъв Десантник? Той е заек, вижте!
— Десантник е. Този, който слиза пръв на чуждите планети.
Стиснах очи, помъчих се да се събудя, промърморих:
— Слиза на чужди планети. Значи, такива били — като нашите зайци…
Изведнъж Сур дървено се засмя. И разбрах, че и той също като този нещастен заек си въобразява, че е Десантник. Не той бе надхитрил пришълците, те го бяха насвили.
Започнах да се клатя настрани и да се щипя по прасците, за да се събудя. По микрофона запищя гласът на Сур: „Деветоъгълник, запомни! Когато пускат вода от очите си, хората изразяват огорчение…“
Добре ме познаваше. От подигравката така се вбесих, че не улучих заека с крак, той весело отскочи, а аз закрещях:
— Сурен! Давидович!! Те са ви хипнотизирали-и! Не им се давайте!!
Той рече:
— Изтрий си сълзите.
Изтрих ги. И пак закрещях.
— Не им се давайте! Въшливи зайци!
Тогава каза почти с предишния си глас:
— Горе главата, гвардия! Та ти си смело момче. Каква е тая истерия? Нали видя, че гарантирах за тебе, а ти пак с твоите глупости за хипноза. Каква ти хипноза?
Укротих се.
— Виждаш ли, и ти не го разбираш. Поговори поне с Деветоъгълника и прецени: възможно ли е чрез хипноза да се научи заек да разговаря разумно? Между другото, когато искаш да говориш, натисни микрофона с език към небцето и разговаряй, без да си отваряш устата. Бързо ще се научиш.
— Не желая да се научавам. Не съм заек, човек съм! А те са фашисти, те са по-лоши и от фашистите, защото се преструват и се крият, а карат хората да вършат подлости вместо тях!
Той разсеяно-търпеливо кимаше, докато аз виках.
— Каза ли всичко? Каза. Альоша, обяснявам: никой не се преструва. Пришълците не се крият. И аз, и този заек — доста едър, но обикновен заек, — и двамата сме именно пришълци, както ти се изразяваш. Не се тръшкай. Постарай се да разбереш. Ние долетяхме на Земята с този кораб.
— Това е лъжа, лъжа! — извиках и ме задуши. — Лъ-жа-а!…
„А-а-а!“ — отвърна ми ехото и се запремята. Викът се носеше наоколо, отеквайки по стените на балона.
— Заекът е дре-есиран — промълвих. — А вие сте бо-ле-ен… — Кой знае защо, започнах да заеквам. На буквата „е“.
— Поеми три пъти дълбоко въздух и тръсни глава — каза Сурен Давидович. — Време е Деветоъгълника да отиде да патрулира, а ти засега си почини.
Видях как Деветоъгълника хукна да патрулира: скачаше малко на една страна, изнасяйки задните си лапи пред главата, и любопитно бляскаше с опуленото си око. На височината се скри, после вече на върха подскочи право нагоре и изчезна. И тогава пред очите ми притъмня, всичко изчезна, сви се в една точка. Дойдох на себе си легнал на влажния пясък в оврага, а до мене беше клекнал Сур.
Пришълците
Седнах. Сурен Давидович внимателно прибираше в джоба на якето си малка зелена кутийка. Прибра я, затвори ципа и попита:
— Кажи ми, самочувствието ти по-добро ли е? (Кимнах: по-добро е.) Прекрасно! Мисля ти доброто, а сега пред тебе се откриват блестящи възможности…
Отново кимнах. Чувствувах се тромав и спокоен като гипсова статуя, от тия, които ги поставят по парковете. Сурен Давидович забеляза това и плесна с длани — сигурен признак на удоволствие.
— Кажи, разбра ли за пришълците?
— Не разбрах.
— Пак ли не разбра! Питай, ще ти обясня… Не разбрал! — Сви рамене.
— Ама така де — рекох. — Ако аз си измисля, че не съм аз, а някакъв киноартист или Петър Първи, и вие няма да разберете.
Тогава ми обясни всичко. Е, вие го знаете. Как са измислили машинките за записване на съзнанието и те станали безсмъртни, а пък телата им умирали. И затова тръгнали из Космоса за тела. Той каза, че корабът на Десантниците е съвсем малък. В него се събират няколкостотин кристални записа с размерите на едрокалибрен куршум. А в големите кораби за преселниците се събират по няколко милиона и такива кораби ще кацнат на Земята. Те вече много пъти са правили така — завземали са чужди планети. Без нито един изстрел. Просто прехвърлят във всеки „дивак“ съзнанието на някого от своите. За Земята са приготвени точно три милиарда кристални записа. Според количеството на хората.