А заекът тресеше уши — смееше се.
… Замижах и си представих, че спя, легнал в собственото си легло до отворения прозорец. Сега ще звънне будилникът, ще се събудя, мама ще ми даде да закуся. Ще отида на училище, като по пътя ще се оглеждам за Степан, а на стъпалата на универмага няма да има никого и днешният ден по нищо няма да се различава от всички други пролетни дни.
— Кучето си отиде — рече заекът. — Квадрат сто и трети се връща. — Подскочи няколко пъти, все по-високо и по-високо и започна да обяснява колко страшно било кучето.
Разбира се, нищо не грееше от породи. Според описанието излизаше, че е било дог. Огромно, с къса козина, светлосиво. Муцуната му квадратна, тъпа. Дълга опашка, голо като змия — на това място заекът потрепери. Злорадо го попитах:
— Страх ли те е от кучета, гаднярче?
Върна се Квадрат сто и трети, изгони заека да патрулира. А на мене ми нареди:
— Альоша, микрофона ти! — И си подложи ръката. Изплюх „голия охлюв“. Квадрат сто и трети небрежно го пусна в джоба си и тръгна след заека. Не можех да избягам, точно затова ми бяха взели онова нещо — то служеше за пропуск в „зоната“. Останах си в проклетия балон и можех да си мълча колкото си искам.
Разпитът
Пълзешком се отдалечих от кораба, скрих се зад покритите с мъх буци до склона и там си лежах. Чух как се върна Квадрат сто и трети. После ухото ми, притиснато до земята, долови нечии чужди стъпки. Те ситно изтропаха по склона и затихнаха наблизо. А тялото ми отказваше да се движи. Клепачите ми не искаха да се вдигат… Решавайте си проблемите без мене, аз ще си полежа, тук е меко. В света има два милиарда възрастни. Какво сте се захванали с мене, защо аз трябва да си блъскам главата и къде е казано, че едно хлапе на тази огромна Земя е длъжно и трябва? Имате си армии, ракети. Пуснете някоя ракета насам и нека всичко свърши, съгласен съм. Не искам да ставам.
… Отново стъпки. Нещо тежко се удари в земята. После гласове. Пак Кисельов — Ъгъл трети! Говореше някъде наблизо…
Нека. Не ме засяга. Не искам да слушам разговорите им. Сам съм, още нямам и четиринадесет — съпротивлявах се аз. И изведнъж над парка загърмя самолетен мотор. Звукът приближаваше, стана много силен, загърмя и отмина.
— Размърдаха се…
Това го рече някакъв набит човек, белокос, важен. Не бях го виждал в Тугарино. Той седеше на опората на кораба, издърпал скъпите си сиви панталони на коленете, а сакото си държеше в ръка. До него се бе настанил Федя Китариста. Като въртеше глава — изглежда, шнурът на бластера му пречеше, — проговори:
— Още деветдесет и пет минути. Ще се наложи ли да се бием, Линия осемнадесета?
Белокосият бавно отговори:
— Ако службата наложи, ще предприемем мерки. Ще решим въпроса. — Издаде напред устни и косо погледна Кисельов. — Как е самочувствието, а, Ъгъл първи?
Помислих, че Линията е голям началник при Десантниците и затова им бърка имената. Например нашият завуч винаги се старае да нарича учениците по име и винаги бърка. Но Кисельов не поправи белокосия. Сви рамене и започна да отърсва пясъка от панталона и ризата си.
— Да-а, голяма каша забърка, Ъгъл трети, голяма… — рече белокосият.
— Отличен, проверен Десантник — застъпи се Кисельов. — Това е от обстановката! Абсолютно!
— Адвокати не ми трябват, Ъгъл първи — рече белокосият. — Изтичане на информация — той сви дебелия си пръст, — загуба на оръжие и освен това историята с Портнов. Малко е! Охо-хо… И за по-малко са изпращали Десантници в разпрашителя!
Замигах. Изтичане на информация — ясно, Анна Егоровна е стигнала до района. Ето защо летят самолети, уру-ру! Оръжието — също ясно. Бластерът, който откарахме от сутерена и който сега е пред самия вход на „зоната“. Някаква си „история с Портнов“, която не ме интересуваше. Но защо Кисельов си е сменил номера?…
Погледнах го още как чисти пясъка от лявата си страна и едва не се разкисках. „Ето какво се е ударило в земята, докато лежах. Кисельов е паднал, когато са сменяли в него Мислещия… А-а, ама май вие се размърдахте, гадове! Сменили сте Ъгъл трети. Каша бил забъркал, казвате?“
— Ти не се паникьосвай — говореше белокосият. Засега сме на висота, на висота сме… Пък и Ъгъл трети не правеше само грешки. Ето, да речем, подбра подходящо тяло за мене — добре осведомен екземпляр.
— Ъгъл трети е проверен Десантник — отново рече Кисельов. — Внимание, чинии!
Заослушваха се, опънали шии. Кимнаха си един на друг и тичешком се отдръпнаха на няколко крачки, като едва не ме настъпиха. Аз упорито лежах.