— Ти ли си Линия шеста?
Друг глас рече:
— Аз съм Линия шеста. Докладвай защо си изпратен. Два разряда ни слушат.
Като гледаше към някого, невидим зад рамката на екрана, полковникът каза:
— Изпратен съм с ултиматум. От момента на приземяването на хеликоптера ни се дават шестдесет минути за евакуация. Гарантира ни се безопасност на летателните средства в пределите на заявения от нас коридор за излитане.
— А след срока на ултиматума?
— Ядрена атака.
— Да не е блъф?
— Не мога да зная. Вероятно не. Настроението е потиснато. Около района се разполага авиодесантна дивизия. Придадена е и част за радиационна защита.
— Откъде имат информацията?
— Получи се радиограма от телескопа.
Белокосият каза на Кисельов:
— Ето ти го твоя Портнов…
Гласът зад екрана попита:
— Имат ли информация за часа на сигнала?
— Не мога да зная. Не съм запознат със съдържанието на радиограмата.
— Твоето лично мнение за плана на действие?
— Да се поискат деветдесет минути за евакуация. Да се насочат корабите към Москва, Вашингтон, Ню Йорк, Лондон, Париж, към всички ядрени щабове. Демонстративно да се изтегли десантният кораб, като им се съобщят координатите на коридора за излитане. Разбира се, да се оставят резиденти. Край.
— Ще успеем ли за петдесет и пет минути да предадем насочването?
— Те ще се съгласят на деветдесет минути. На съвет?
Скърцащ, нежив глас извика:
— Трите разряда на съвет! При Изчислителя!
Видях как раменете на белокосия и Кисельов се отпуснаха, екранът потъмня, сърцето ми биеше силно, болезнено и лицето ми бе изтръпнало. После белокосият рече:
— Точно така, правилно решение! — И екранът пак светна.
Засечка
Приближих се. Фьодор и белокосият стояха на разстояние един от друг, наведени, за да виждат по-добре екрана. Не ми обръщаха никакво внимание. Сякаш изобщо не съществувах. Осмелих се и застанах помежду им — малко наведен, като тях. Разбира се, не можех да проумея истинския смисъл на тяхната небрежност. Защо водеха пред мене секретни разговори? Честно казано, мислех си — ще ме убият, за да не раздрънкам тайните им. И не се страхувах. Прекалено бях уморен. Мътната зелена повърхност на кораба, кафявите фигурки върху екрана трепереха и се размазваха, но аз гледах. Екранът показваше част от поляната, на която бе кацнал хеликоптерът. Винтовете му лениво се въртяха, някой надничаше от отворената врата, а край полковник Ганин се бе събрала цяла тълпа.
— Е, е! По-внимателно! — рече белокосият. Правеха нещо с полковника. Помислих, че окончателно го хипнотизират, но веднага видях, че съвсем не го хипнотизират, ами му дават същите правоъгълни кутийки, каквато видях тук у бившия Сурен Давидович. Всичко останало в изображението беше кафяво, а кутийките светеха зелено. Полковникът ги сложи в горните джобове на куртката си. Майорът, който посрещна Ганин, попита:
— Ще ти стигнат ли два посредника? Вземи и трети.
— В ръце ли да го нося! — възрази Ганин.
— Наблюдават ни внимателно — рече вторият. — Дали не са заподозрели нещо? — Говореше за хората от хеликоптера. От отворената врата надничаха вече двама.
— Нямам представа — каза Ганин.
— Действувай с „посредника“ направо от джоба. Извади конците!…
Ганин рече:
— Слушам, Линия шеста! — Козирува и със строева крачка тръгна към хеликоптера, към спуснатата от борда стълбичка.
А в хеликоптера се раздвижиха по свой начин. Единият от наблюдателите започна да гледа нагоре, а другият се скри и вместо него се появи нов — без униформа и с пистолет в ръка.
Фьодор изруга. Белокосият също. Човекът с пистолета се подаде от вратата и извика:
— Полковник Ганин! Останете на мястото си.
Полковникът спря.
— Другарю полковник, моля да доложите отговора им.
— Искат деветдесет минути за евакуация — нетърпеливо каза Ганин. — Какво има, капитане?
— Наредено е да останете тук. Да наблюдавате евакуирането — бързо изрече капитанът и затвори вратата.
Винтът изфуча. Издуха фуражката на полковник Ганин, хеликоптерът подскочи нагоре и екранът веднага изгасна. Фьодор злобно се изплю. Линията и той се втренчиха един в друг. После с еднакъв жест изплюха „микрофоните“ в дланите си. Отдалечих се — за всеки случай.
— Какво ще кажете? — изпъшка белокосият.
— Един на нула за тях — рече Китариста. — Слушай, Линия, това не може да бъде! Не може! Да предположим, че Портнов е съобщил за прехвърлянето на Мислещите. И за какво още…
— И за изпращането на резидент с „посредници“, а?
— И аз така казвам! Но откъде са могли да разберат? Виж, всичко е като по ноти: обкръжават градчето, готвят бомбардировка и тоя — Китариста заби пръст в екрана, — тоя го пращат на кино.