Косъмът се къса
След един час Стьопка скочи на крака от някакъв извънредно остър и висок женски глас. На другия бряг на езерото се показаха две жени в бели престилки и едната се караше на другата, а заедно с това и на цялата околност.
— И кой го е нареди-и-л? — дереше се тя. — Още три часа ще е светло-о!! — Пое си повече въздух. — И птици-те-е са недопасли-и-и!!!
От пронизителните й писъци му скрипнаха зъбите и усети, че ще се случи нещо недобро. И наистина: около птичарниците настана суетня, патиците покриха езерото като пяна изпод ръцете на гигантска перачка… Стьопка се изплю надолу. По водата се плъзгаше лодка с дядото пазач. Спря под кулата. Стьопка седеше като врабец — не дишаше.
— Пфу, жени… — рече дядото. После погледна нагоре към кулата и пак така тихо додаде: — Скачай долу, на кого казвам!
И мрачно, с провлачена крачка тръгна към стълбата. Досами нея вирна брада и отново изхриптя:
— Нинка! Скачай долу!
Степан седеше, свит в ъгъла. От озлобление, объркване и глад в главата му се разливаха някакви вълни и бучеше кой знае откъде изплувала песен: „Нина, Нинка, Нинка-блондинка!“ А дядото пухтеше нагоре по стълбата. Подаде глава от люка, мрачно отбеляза:
— Още една се намери… Скачай долу! — И сложи валенката на мястото й в ъгъла.
— Няма! — свирепо се озъби Степан. — Тук ще си седя!
Дядото бавно протегна ръка и стисна ухото му в кафявите си пръсти. Дори не направи опит да се измъкне. Старецът беше толкова немощен и слаб, че се движеше като есенна муха… Да го духнеш — ще падне. Степан не можеше да се бие с него. Позволи да го доведат до стълбата и само промълви:
— Не е хубаво това, дядо.
— Къш-ш! — рече дядото.
Степан се изтърколи на земята. Ех, дядо, дядо… Да знаеше само кого гониш, дядо…
Отърси се. Патиците крякаха в езерото, привечерното слънце прежуряше като оса.
— Гвардейците не отстъпват — промърмори Стьопка и хукна да заобиколи езерото по десния бряг, за да стигне до совхозното шосе, а оттам до седмия стълб.
И сега му оставаше още много време, повече от час, но от яд и нетърпение Стьопка тича през целия път. Докато тичаше, виждаше странни работи и странни хора.
Докараха цял камион с чували — храна за патиците, — а върху тях лежаха и пееха две жени в сини престилки.
Цяло семейство — дебел чичко с джинси, дебела лелка в сукман и две момченца близнаци, също дебели, носеха разглобено дървено легло, както си беше в картонената опаковка от магазина.
Под косите лъчи на слънцето на вратата на совхоза ярко аленееше афиш: „Филм: «Война и мир», III серия“. Бяха сменили вчерашния афиш за певеца Кисельов.
Големите момчета от совхоза, с бели ризи и папийонки, отиваха към клуба. Стьопка си мислеше, че щом са облечени така хубаво, не би трябвало да говорят лоши думи, но те вървяха и ругаеха като пришълците.
Хората отиваха на кино, носеха покупките си, работеха нощна смяна във фермите, караха камиони към млекозавода, даже пееха, сякаш нищо не се бе случило.
Прелетя каруца с гумени колела, запрегната със светлориж белогрив кон. Отстрани, провесил крака, седеше дълъг чичко с избелял син комбинезон и каскет, а едно момиченце с плитки и прав път на кръглата глава караше коня и лицето му сияеше от възторг. Зает с мислите си, Стьопка все пак се обърна. Конят вървеше много красиво. Докато гледаше след каруцата, си оправи забрадката, но изведнъж застана нащрек и притича към живия плет край пътя. Пред него беше изорано поле. Зад тъмнокафявата му лента зеленееше краят на парка, по-точно на малкия клин, който се врязваше в дясната страна на шосето. По края на гората, пред младите борчета притичваше човек с пистолет в ръка. Движеше се отдясно наляво, в същата посока, както и Стьопка. Ето спря и се видя, че това е жена в панталон. Гледаше към гората. Притича двайсетина крачки, огледа се…
Преследваха го.
„Пак жена“ — помисли си Степан. Отдавна смяташе, че жените на тоя свят са прекалено много. А този пришълец не беше много умен — тича с пистолет в ръка. Да беше понесъл и плакат на пръчка: гоня този и този… Само че защо гледа към гората?
Дяволска работа! Колко си беше добре на кулата!
Във въздуха загърмя и затрещя — ниско над самия парк и шосето прелетя военен витлов самолет. Виждаха се капаците на мястото на прибрания колесник и тънките пръчици на оръдията пред крилата.
Жената в края на гората също вдигна глава и се обърна, изпращайки с поглед самолета. И младежите на шосето, и двете девойки в красивите празнични рокли го изпращаха с очи. Единият младеж рече: „Я ги гледай!“, а вторият, като пухтеше съсредоточено, разкопча вратовръзката си, девойката я взе и я прибра в чантичката си и в този миг загърмоля вторият изтребител.