Светлината е мъждива, по затворените врати пробягват червени и зелени отблясъци. ЕЛИЪТ и КАРЛ нахлуват и заковават на място, а приглушените червени и зелени светлини проблясват по лицата им. По тях е изписано безмълвно страхопочитание.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Библиотеката — задния отдел — гледната точка на Елиът
Между два от рафтовете стои ярко осветено коледно дърво, обсипано с гирлянди и трепкащи светлинки. Пред него е застанала ЕЙМИ, притискайки едн кукла към гърдите си. Тя се обръща и грейва.
ЕЙМИ: Виж, тате!
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Елиът — среден план
ЕЛИЪТ (Шокиран, заекващ): Ейми! Добре ли си? Какво…?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Задния отдел на първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.
ЕЙМИ се хили, докато стои пред елхата.
ЕЙМИ: Тъкмо я включих. Глим-Глим я направи, за да покаже, че ни е приятел.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Елиът — среден план
ЕЛИЪТ преглъща конвулсивно и си поглежда чсовника, после пак поглежда елхата.
ЕЛИЪТ: Днес е 24-ти! Навечерието на Коледа! С всичко, което се случи, аз… ние…забравихме!
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на Елиът.
ЕЙМИ стои ухилена пред елхата.
ЕЙМИ: Глим-Глим не е забравил! Видяхте ли? Казах ви, че е приятел. (Проточва вратле, като че ли се опитва да надзърне зад тях) Къде е той, тате? Къде е моят приятел Глим-Глим?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Елиът & Карл — среден план на двамата — нощ
ЕЛИЪТ заравя лице в двете си ръце. КАРЛ се опитва да каже нещо, но все още е прекалено смаян.
ЕЙМИ (Глас зад кадър): Тате?
КАДЪРЪТ БАВНО СЕ РАЗМИВА В:
ЕКСТ: Първото стъпало към библиотеката
Камерата бавно СЕ ПРИБЛИЖАВА към неподвижните очертания на ГЛИМ-ГЛИМ, който лежи в локва тъмна зелена течност в дъното настълбищата. Зеленината му е започнала да посивява. Снегът се сипе отгоре му.
ЕЙМИ (Глас зад кадър): Къде е Глим-Глим?
За момент камерата се спира върху мъртвото извънземно, после СЕ ПРИБЛИЖАВА към ЛИСТА, откъснат от детска тетрадка, на който с разкривени букви е изписано: „ВЕСЕЛА КОЛЕДА“, след което…
КАДЪРЪТ ПРИТЪМНЯВА.