Те ми казаха: „Никакви екстериори“
Обясних им, че всичко, от което се нуждая е една тухлена стена, една врата, няколко стъпала и някой да ръси снежинки от платформата.
„Но това прави три декора“, казаха те. „Отпуснати са ти само два. Бюджетът не позволява повече.“
Чувствах се все едно, че си блъскам главата в тухлената стена, която исках да ми построят. Така че преместих сцената вътре в библиотеката.
Въпреки всичко не мога да се оплача от взаимоотношенията си с „Лоурел“. Мога да кажа дори, че бяха отлични. Техните продуценти наистина четат книги и се отнасят с уважение към писателите и техните творби. Режисьорът обсъждаше с мен всяка промяна, която искаше да направи в диалога или във фокусирането върху дадена сцена — на светлинни години от това, което изживях с филмирането на „Стражата“.
Поради стачката „Глим-Глим“ не се излъчи през декември, както бе планирано първоначално. Премиерата му в ефир бе в седмицата на 30-ти януари 1989-та.
Единственото, за което съжалявам е, че Том Алън така и не видя „Глим-Глим“. Той почина внезапно на 30-ти септември 1988-ма. Липсва ми топлотата и мъдростта му, а също и ненатрапливата му интелигентност. Липсват ми разговорите с него в петък вечер.
Така че, ето го сценарият на „Глим-Глим“ така, както го исках аз, използвайки двукратно забранения трети декор.
А „Глим-Глим“ беше, е, и винаги ще бъде посветен на човека, който ме подтикна да го напиша.
Това е за теб, Том.
ГЕРОИ
ЕЙМИ — изпреварила развитието си деветгодишна, с плитки и големи очила, която открай време е нещо като начинаещ астроном.
EЛИЪТ — бащата на Ейми; малко над трийсетте; учител по математика в колежа; среден на ръст, очила с рогови рамки; облечен с бяла риза, панталон плетен на две куки и вълнен пуловер; малко нервен и плашлив, но готов на всичко, за да защити дъщеря си.
КАРЛ — млад уличник; деветнайсетгодишен, висок, с широки рамене облечен с фланелена блуза и носи ловджийски нож, затъкнат в колана му; мъжкарското му държание не е само фасада — той наистина е корав пич.
ГЛИМ-ГЛИМ — високо седем фута зелено извънземно с телепатични способности, с конична форма, основата му е с диаметър четири фута. На височина две трети от тялото му се намират четири пипала, разположени в кръг. Мълчаливата му уста е вертикална цепка, която никога не се отваря. Няма очи — поне не човешки — а по-скоро пръстен от опалесцентни копчета около върха на конуса. Основата му никога не бива показана отблизо, но по краищата е покрита с безброй тънки, подобни на четка крачета.
ПЪРВИ ДЕКОР
МАЗЕТО НА БИБЛИОТЕКАТА
Сива стая с голи, облицовани със сгуриени блокчета стени. По-скоро хранилище, осветено от голи електрически крушки, висящи от недоизмазания таван. Върху бетонния под са скупчени дървени ЩАЙГИ, КОШЧЕТА за боклук и метални КАСИ. Тук хората от персонала на библиотеката пият кафе през почивките и обядват.
Има и една рахитична МАСА, заобиколена от четири различни СТОЛА. На масата има КАРТОНЕНИ ЧИНИИ, ЗАХАРНИЦА и бурканче СУХА СМЕТАНА. Вляво се намира нещо подобно на ХЛАДИЛНИК, върху който е кацнал ГОСПОДИН КАФЕ и няколо ЛЪЖИЦИ. Вдясно има раздрънкан телевизор. По стените са разлепени няколко изостанали БИБЛИОТЕЧНИ ПЛАКАТА („Четенето е ФУНдаментално“1 и „Вече сте гледали филма — защо не прочетете и книгата?“ и така нататък) с цел поне малко да се разведри атмосферата. На стената виси календар, който показва „декември“.
На заден план, вдясно, има прозорец на нивото на тротоара, близо до тавана на мазето, който е покрит с одеало. В центъра на задния план е ПОЖАРНИЯТ ИЗХОД, който се отваря навътре; препречен е с метални каси. Вдясно на преден план има вентилационна шахта, отворена в долната си част, която продължава нагоре и се губи от погледа.
ВТОРИ ДЕКОР
ПЪРВИЯ ЕТАЖ НА БИБЛИОТЕКАТА
Типична за малък град библиотека с единично помещение, разделено на две — преден отдел вдясно, заден — вляво. Помежду си са изолирани със стена и ЛЮЛЕЕЩИ СЕ ВРАТИ.
ПРЕДНИЯ ОТДЕЛ: Тук се помещават детските книги и чиновете. На видно място е поставено БЮРОТО ЗА ЗАПИСВАНЕ, близо до вратата, която е вдясно от него; книгите са навсякъде. До бюрото за записване са поставени две малки, кръгли детски масички, така че библиотекарят да може да ги държи под око. Един голям КАЛЕНДАР ни уведомява, че е месец декември. (Все пак трябва да сме коректни спрямо зрителите, нали?) В дъното на декора, зад бюрото за записване, има врата, която води към стълбите за мазето.