ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо): Продължение на корабния дневник на Скаут 4-2-6-куб-3. Четвърти местен цикъл откакто съм кацнал. Научавам много неща за тези примитивни чуждопланетни същества от техните книги и от аутопсиите на техните мъртъвци. Мислех си, че всички в този район са изтребени, но наскоро забелязах един или двама оцелели. Те се крият и няма да е лесно да се добера до тях. Но трябва да ги намеря. Трябва да разбера защо…
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
(ЗАБЕЛЕЖКА: Тук е нужа бърза смяна на кадъра, така че последнатя дума на Глим-Глим да се застъпва с първата на Карл — двете „защо“.)
ИНТ: Мазето на библиотеката — здрач
КАРЛ: Защо ние? Защо ние не се разболяхме?
ЕЛИЪТ (Свива рамене): Не знам. Нещо в нашите организми е успяло да устои на заразата. Само че дали сме единствените оцелели?
КАРЛ: Нали видя града. Знаеш…
ЕЛИЪТ: (Закрива очи с ръка): Да! Навсякъде само трупове!
КАРЛ (Ядно, решително): Следащия път като излезем за храна, ще се постарая да набавя огнева мощ! Имаме сметки за уреждане.
ЕЛИЪТ: Не мисля че това е…
КАРЛ: Не ми се слуша повече това „Може да е било нещастно стечение на обстоятелствата“. Няма да се вържа.
ЕЛИЪТ: Тогава помисли над това: ако извънземното умре, докато това силово поле е все още включено, е твърде възможно да останем завинаги запечатани в този град, заедно със седем хиляди трупа!
КАРЛ го поглежда сърдито и отмества поглед.
ЕЛИЪТ: Добре. Значи трябва да се държим. Може би ще изпратят помощ. Можеше и да е по-зле. Токът е спрян из целия град, но не и тук. Ако не бяхме намерили това място, досега да сме се вкочанили. (Поглежда нагоре) Само ако можех да напаравя нещо за да…
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
(ЗАБЕЛЕЖКА: Както при предишното прехвърляне, последните думи на Елиът се застъпват с първите две на Глим-Глим)
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач
ГЛИМ-ГЛИМ все още седи на бюрото, силуета му се откроява на светлината на лампата. Насложено над чуруликането му се чува:
ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо):… направя с тях, когато ги открия. Въпрос на веме е, но времето не стига. Техните армии могат да успеят да проникнат през полето, преди да съм свършил. За щастие оцелелите не могат да напуснат градчето. Добре, че спуснах силовото поле навреме, за да задържа всички обитатели на това конкретно селища. Трябва да продължа с търсенето. Трябва да остана в тази библиотека…
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
(ЗАБЕЛЕЖКА: Както в предишните два епизода, последните и първите думи се застъпват.)
ИНТ: Мазето на библиотеката — здрач
КАРЛ:… библиотеката от всички останали възможни места! Никога не съм влизал в нея, а сега живея тук! А онова проклето чудовище всеки ден е там горе и краде информация!
ЕЛИЪТ: Поне е топло и светло и можем от време на време да се измъкваме навън за храна.
КАРЛ: Да бе! На топло и добре хранени! Като лабораторни мишки! Щом ни докопа, със сигурност ще иска да разбере, защо заразата ни е подминала! (Ухилва се с горчивина) Или може би просто иска да ни изяде.
ЕЙМИ (Глас зад кадър): Тате! Тате!
ПРЕХВЪРЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Среден план на Ейми, която е на прозорчето.
ЕЙМИ поглежда през рамо към камерата.
ЕЙМИ: Ела да видиш снега!
Отново се обръща към прозореца.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Среден план. Двама в кадър.
КАМЕРАТА СЛЕДВА ЕЛИЪТ и КАРЛ до прозореца, през който те поглеждат навън.
ЕЛИЪТ: Много е красиво, но е време да хапнем нещо за вечеря.
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА В:
ИНТ: Мазето — нощ
КАМЕРАТА минава над КАРЛ и ЕЛИЪТ, които спят върху походни легла, и когато стига до ЕЙМИ, виждаме, че тя е напълно будна. Изведнъж отдалеч се разнася чуруликането на ГЛИМ-ГЛИМ и изражението й се прояснява. Тя става от леглото и изтичва до една щайга, поставена до шахтата. Покачва се върху нея и мушка главата и раменете си в отвора.