ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — преден отдел — здрач
БЛИЗЪК ПЛАН на вентилационната шахта, на НИВОТО НА ПОДА. През решетката се забелязва любопитното лице на ЕЙМИ, което тъкмо влиза в кадър.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на ЕЙМИ.
През решетката от нивото на пода виждаме ГЛИМ-ГЛИМ, който седи на бюрото и прелиства някаква книга. За първи път успяваме да огледаме добре извънземното.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
Промяна в ъгъла на камерата.
През решетката виждаме как очите на Ейми се ококорват от удивение.
ЕЙМИ (Прошепва): Глим-Глим!
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач
ГЛИМ-ГЛИМ замръзва на мястото си, след което започва да се плъзга към решетката с ШУМОЛЯЩ звук.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на ЕЙМИ.
През решетката виждаме как ГЛИМ-ГЛИМ се приближава. ШУМОЛЯЩИЯТ звук става много силен, с наближаването на извънземното.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: От високо към решетката на климатика — гледната точка на Глим-Глим.
ЕЙМИ поглежда нагоре с почуда и страхопочитание.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
Камерата се завърта — гледната точка на Ейми
ГЛИМ-ГЛИМ запълва екрана. ТЪТРУЗЕНЕТО СПИРА. Горната половина на тялото му се навежда, за да види по-добре.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
Камерата се завърта — гледната точка на Глим-Глим
Решетките хвърлят сенки по лицето на Ейми, докато тя се взира нагоре към Глим-Глим. Усмихвайки се срамежливо, тя подава два от пръстите си през отворите и ги размахва във въздуха.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Среден план. Поглед отдолу към Глим-Глим
Извънземното се навежда още по-близо към камерата.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Решетката на климатика — близък план
Виждаме двата помахващи пръста на ЕЙМИ. След това едно ПИПАЛО влиза през решетката и нежно погалва пръстчетата. Докато камерата се ПРИБЛИЖАВА в много близък план към контакта между детето и извънземното…
ЕКРАНЪТ ПОТЪМНЯВА
ВТОРА СЦЕНА
ЕКРАНЪТ ИЗСВЕТЛЯВА:
ИНТ: Мазето на библиотеката — утрин
Близък план на ЗВЕЗДНАТА КАРТА НА ЕЙМИ. Пръстът на ЕЙМИ се движи между звездите, ЪГЪЛЪТ на камерата се РАЗШИРЯВА, за да покаже МОМИЧЕНЦЕТО.
ЕЙМИ: Тате? Как смяташ, дали е възможно Глим-Глим да е дошъл от Плеядите? („плий-Я-дити“)
ЪГЪЛЪТ се РАЗШИРЯВА, за да покаже ЕЛИЪТ и КАРЛ, които стоят наблизо.
ЕЛИЪТ (Нежно, но разсеяно): Ще се опитаме да разберем по-късно, нали, мило? (Към Карл) Сигурен ли си, че се е махнало?
КАРЛ: Чух, че излиза, а не го чух да се връща. Какво повече да ти кажа?
ЕЛИЪТ (Загрижено): Това може да се окаже опасно.
КАРЛ: Трябва да разберем какви ги върши там горе. Навън-навътре, навън-навътре, ден след ден. Явно преследва някаква цел. Искам да знам каква!
ЕЛИЪТ: (Към Ейми): Добре, Ейми. Излизаме за още храна, но първо ще се промъкнем горе в библиотеката да хвърлим едно око. Нали знаеш какво се иска от теб?
ЕЙМИ (Кима и върти очи, защото всичко е толкова просто): Да бе. Веднага щом забележа Глим-Глим да се връща, да изтичам горе и да ви предупредя.
ЕЛИЪТ (С бащинска усмивка): Браво!
КАРЛ: Само че наистина трябва да си отваряш очите на четири. Не искаме онова чудовище да ни спипа горе. Не искаме да бъдем следващото му хапване!
ЕЙМИ (С лъчезарна усмивка): О, не се бойте. Глим-Глим няма да ви стори нищо лошо.
КАРЛ вдига ръце с отвращение и се извръща настрани.
КАРЛ: Предавам се!
ЕЛИЪТ (С конспиративен шепот): Просто си отваряй очите, миличко.
ЕЙМИ: Обещавам, тате!
ЪГЪЛЪТ СЕ РАЗШИРЯВА, докато КАРЛ и ЕЛИЪТ се покачват на една щайга и се промушват през прозореца навън. Около тях се разхвърчава СНЯГ.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — утрин