КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Мазето на библиотеката — ден
ЕЙМИ е прегърнала покрития със сняг ЕЛИЪТ. Зад тях през прозореца се вмъква КАРЛ.
ЕЙМИ: Защо се забавихте толкова много?
ЕЛИЪТ: Наложи се да изчакаме отвън. Извънземното тъкмо си тръгваше. Не искахме да ни забележи.
Близо до тях, КАРЛ поставя торбите с храна на една маса, след което разкопчава якето си и вади два автоматични 45-ти калибър и кутия с патрони.
ЕЛИЪТ: Откъде ги взе?
КАРЛ: (С очевидно самодоволство): Докато търсеше отварячка за консерви, реших да се отбия до оръжейния магазин на Мърфи. За последен път бягам от онова чудовище!
Докато ухиленияТ КАРЛ изтегля предпазителя на пистолета, КАМЕРАТА СЕ ПРЕМЕСТВА върху разтревоженото лице на ЕЙМИ.
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — нощ
ГЛИМ-ГЛИМ е застанал на бюрото като библиотекар, в еднотоси пипало държи пулсиращия куб. На фона на ЧУРУЛИКАНЕТО му се чува:
ГЛИМ-ГЛИМ: (Глас зад кадър, с ехо); Продължение на корабния дневник на Скаут 4-2-6-куб-3. Нощ на пети местен цикъл след като корабът се разби. Опитвам се да преодолея омразата и страха на оцелелите.
Докато звучат думите на Глим-Глим, камерата се ДВИЖИ над разхвърляното бюро, забавя, когато достига една КНИГА по КРАСНОПИС (и по-точно тази с методите на Палмър),където урокът показва няколко последователни свързващи се помежду сизаврънкулки. Малко по-нататък, в БЛИЗЪК ПЛАН спираме на едно пипало, стиснало молив, което се опитва да имитира урока — и изобщо не успява.
ГЛИМ-ГЛИМ: (Гласът продължава): От най-голямо значение е те да започнат да ми вярват. Кръвоносната система на тримата е успяла да създаде антитела срещу вирус 6-квадрат-9. Ако ми дадат малко от своята кръв, мога да пресъздам техния имунитет и да спася тяхната раса. Ако ли не…
Миливът се чупи в пипалото на Глим-Глим с ТРЯСЪК. Докато пипалото се свива и разпуска ядно, ЪГЪЛЪТ се РАЗШИРЯВА. Стиснал записващия куб в пипалото си, ГЛИМ-ГЛИМ се отдалечава от бюрото (с ШУМОЛЯЩ звук), отправя се към прозореца на библиотеката и поглежда навън. На фона на ЧУРУЛИКАНЕТО му се чува:
ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо): Лична забележка: Местната луна изгрява и отново вали сняг. Напомня ми за дома. Отдавна не съм бил при своите малки, само че се опасявам, че никога повече не ще ги видя. Опитвам се да възпроизведа местната писменост, но почти безуспешно. Трябва да измисля друг начин — да открия някакъв символ, който да им покаже, че не им мисля злото. Трябва! Как ще понеса вината от загиването на цял един биологичен вид? Ще трябва да се самоунищожа!
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Мазето — нощ
Всичко е тихо. ЕЙМИ спи в леглото си. Когато от горния етаж се разнася слабо ЧУРУЛИКАНЕ, очите й се ококорват. Камерата я проследява как става и се мушва във вентилационната шахта.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — решетката — нощ
Лицето на ЕЙМИ се появява зад решетката. Тя поглежда нагоре.
ЕЙМИ: Здрасти!
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Ейми
ГЛИМ-ГЛИМ се придвижва с шумолене до решетката и държи в протегнатото си пипало лист хартия, а в едно от останалите три — учебника по краснопис. Листът е изписан с неразбираеми драскулки.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
Камерата снима под различен ъгъл — гледната точка на Глим-Глим
ЕЙМИ поглежда листа, после него през решетката.
ЕЙМИ: И ти наричаш това почерк?
ПИПАЛОТО НА ГЛИМ-ГЛИМ откача решетката и тя увисва на пантите си. Момиченцето изпълзява навън.
ЕЙМИ: Ела. Ще ти покажа. Имам само шестици по краснопис.
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — нощ
ЕЙМИ и ГЛИМ-ГЛИМ са седнали един до друг на бюрото
ЕЙМИ: Получава се страхотно! Ти ми посочваш и аз пиша.