ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Близък план на Ейми
ЕЙМИ: Дотук сме написали, че си от района на Оирон, заразата е била нещастна случайност и се нуждаеш от нашата помощ, за да направиш лекарство и да спасиш всички останали. Окей. Какво можем да направим за теб?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Бюрото
Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ сочи буквите в учебника по краснопис.
ЕЙМИ: (Глас зад кадър): К… Р… Ъ…
Тя спира да чете, когато пипалото спира на В.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Близък план на Ейми
ЕЙМИ: Имаш нужда от кръв? Колко? (Поглежда към бюрото) М… А… Л… К…
(Пак вдига поглед) Малко. Добре. Аз…мисля, че мога да ти помогна, но ще е нужно страшно много време за да убедя Карл и татко да дойдат тук. (Пак поглежда надолу към бюрото) Кажи… им… приятел. (Пак вдига поглед) Не. Няма да ти повярват. Трябва да им покажеш! Но как?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Среден план. В кадър — Глим-Глим
ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Близък план на ЕЙМИ
ЕЙМИ (Развълнувано): Ей! Сетих се! Сетих се! Как можах да забравя! Чакай тук и ще ти донеса снимка, за да ти покажа!
Докато ЕЙМИ изскача навън, КАМЕРАТА се ПЛЪЗГА по смълчания ГЛИМ-ГЛИМ.
ЕКРАНЪТ ПОТЪМНЯВА
ТРЕТА СЦЕНА
ЕКРАНЪТ ПРОСВЕТЛЯВА:
ИНТ: Мазето — ден
КАРЛ почиства един от пистолетите, а ЕЛИЪТ се мъчи с едно късовълново радио. И двамата поглеждат към тавана, ослушвайки се при звука от ШУМОЛЕНЕТО на Глим-Глим.
КАРЛ: Какви според теб ги върши цял ден?
ЕЛИЪТ: (Свива рамене): Не знам, но сигурно е зает.
КАРЛ: Да бе. Вече излиза и влиза поне десетина пъти. Като че ли строи нещо.
ЕЛИЪТ (Потръпва): Нямам намерение да проверявам какво, това е сигурно!
КАРЛ се смее.
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Мазето — нощ
Бърз поглед към мазето показва, че КАРЛ и ЕЛИЪТ спят, но леглото на ЕЙМИ е празно.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Библиотеката — предния отдел — нощ
Камерата е в задния отдел, насочена през отворената врата към предния отдел. В рамката на вратата се открояват ГЛИМ-ГЛИМ и ЕЙМИ, които гледат към камерата.
ЕЙМИ: Страхотно! Няма начин да не разберат, че си приятел като видят това!
Не можем да видим това, което те наблюдават.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Библиотеката — предния отдел — камерата снима под друг ъгъл — нощ
Ейми затваря вратата, а ГЛИМ-ГЛИМ й предлага лист хартия. ЕЙМИ го взима и започва да чете.
ЕЙМИ: Ей, почеркът ти става все по-добър, но… (Гласът й затихва)
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Поглед иззад рамото на Ейми
Виждаме бележката. Големи разкривени букви оформят следните думи: „МОЛЯ ДАЙТЕ КРЪВТА СЕГА?“
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Близък план на лицето на Ейми
Усмивката й угасва и тя вдига поглед към Глим-Глим.
ЕЙМИ: Е, да де, нали обещах?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Глим-Глим — гледната точка на Ейми
ГЛИМ-ГЛИМ чурулика.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Близък план на лицето на Ейми
ЕЙМИ: И това ще спаси целия свят, а?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Глим-Глим — гледната точк на Ейми
ГЛИМ-ГЛИМ пак чурулика.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Среден план на Ейми
ЕЙМИ (Нервно, с изписана по лицето болка): Оооооо… добре. Но няма да ме боли, нали!
Едно пипало нежно я погалва по бузата.
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Мазето — леглото на Елиът — нощ
Разнася се слабо чуруликането на Глим-Глим и ЕЛИЪТ потръпва в съня си.
КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА ДО:
ИНТ: Библиотеката — близък план на ръката на Ейми — нощ
Пипалото на ГЛИМ-ГЛИМ поставя една прозрачна, куха сфера, два инча в диаметър върху ръката на ЕЙМИ, в сгъвката на лакътя.
ЕЙМИ: Ауч!
БЪРЗО СЕ ПРЕХВЪРЛЯМЕ НА:
ИНТ: Мазето — Елиът в леглото си — нощ
Ейми (Глас зад кадър — отдалеч): Ауч!
Очите на ЕЛИЪТ рязко се отварят. Той сяда в леглото и започва да се озърта в тъмнината.
ЕЛИЪТ: Ейми?
Той става и с препъване се доближава до леглото на Ейми. Когато не я намира в него, придобива разтревожен вид.