ЕЛИЪТ: Ейми?
Внезапно се разнася далечното ЧУРУЛИКАНЕ на ГЛИМ-ГЛИМ и той се хвърля към шахтата.
ЕЛИЪТ (Вече по-силно): О, Боже! Ейми!
Той изтръгва предпазителя на шахтата от стената и се хвърля към откачената решетка.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Елиът при решетката — старничен поглед
ЕЛИЪТ протяга шия, за да погледне през решетката. Светлината от библиотеката се отразява в очите му.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът — нощ
Виждаме ГЛИМ-ГЛИМ да се надвесва над ЕЙМИ, която е с гръб към нас. Сферата е прикрепена към ръката й. Сега тя е червена.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Ръката на Ейми — много близък план
Виждаме сферата, която е пълна до половината с кръв.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Елиът — през решетката — близък план
ЕЛИЪТ е изпълнен с безмълвен ужас
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Гледната точка на Глим-Глим
През решетката се вижда ужасеното лице на ЕЛИЪТ.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Предната част на библиотеката — двоен кадър
ГЛИМ-ГЛИМ вижда ЕЛИЪТ. Придвижвайки се с ЧУРУЛИКАНЕ, той се плъзва покрай ЕЙМИ към решетката. Докато вдига лист хартия от бюрото, пълната с кръв сфера се откача от ръката на ЕЙМИ и се разбива на пода.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Предната част на библиотеката — през решетката — гледната точка на Елиът
ГЛИМ-ГЛИМ приближава към решетката, ЧУРУЛИКА и размахва лист хартия, изпълва кадъра.
ИНТ: Мазето — нощ
Изпаднал в паника, Елиът сеобръща и се затичва към прозореца на мазето.
ЕЛИЪТ (Почти истерично): То я е хванало! Боже мили, хванало я е!
КАРЛ се събужда и се изправя с олюляване.
КАРЛ: Какво? Кой е хванал…?
ЕЛИЪТ (Бори се с резето на прозорчето): Онова Нещо! Онова чудовище! Хванало е Ейми!
КАРЛ дръпва ЕЛИЪТ настрани и го сграбчва за раменете.
КАРЛ: Можем да направим едно единствено нещо! Да изтрием грозното копеле от лицето на земята! Все още ли си на мнение, че е било нещастно стечение на обстоятелствата?
ЕЛИЪТ (Все така разтреперан): Вече не! Дай ми оръжие! Трябва да я спася!
КАРЛ взима един от автоматичните пистолети и го подава на ЕЛИЪТ.
КАРЛ: Ето. А сега ми помогни да преместим тези щайги и ще…
ЕЛИЪТ: Не! Няма време за това! То й прави нещо! О, Боже! (Обръща се) Хайде!
Започва да се катери през прозореца на мазето.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ЕКСТ (Екстериор): Парадния вход на библиотеката — нощ
ПОГЛЕД ОТ НИСКО, от гледната точка на двамата мъже, когато вратите се отварят и се появява ГЛИМ-ГЛИМ, ЧУРУЛИКАЙКИ, пипалата му се гърчат. В едно от тях има лист хартия.
ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Глим-Глим
ПОГЛЕД ОТ ВИСОКО към ЕЛИЪТ и КАРЛ, които заемат позиция за стрелба.
ЕЛИЪТ (През сълзи, разгневен): Къде е Ейми? Какво си направил с нея?
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — гледната точка на Карл и Елиът
ПОГЛЕД от НИСКО към ГЛИМ-ГЛИМ. Едното пипало протяга листа ХАРТИЯ, докато останалите се мятат бясно, в недодялан опит да ги поканят вътре.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ЕКСТ: Елиът — отгоре, среден план
Изпаднал в яростен пристъп ЕЛИЪТ вдига пистолета и го насочва към камерата.
ЕЛИЪТ: Върни ми я!
Той стреля.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ЕКСТ: Камерата снима от друг ъгъл — Глим-Глим
Тялото на ГЛИМ-ГЛИМ отскача от удара на куршума.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ЕКСТ: Камерата снима под друг ъгъл — Елиът
ЕЛИЪТ стреля още два пъти.
ЕКСТ: Парадния вход на библиотеката — нощ
ГЛИМ-ГЛИМ отскача и залита горе на стълбите. Пипалата му увисват и той като че ли се свива в себе си, когато от десетина дупки започва да блика зеленикава течност. Най-накрая се срива на земята. КАМЕРАТА ПРОСЛЕДЯВА как се претъркулва по стълбите и пада бездиханен в краката на ЕЛИЪТ и КАРЛ. ЕЛИЪТ е ужасен. Той изпуска пистолета и поглежда към входа на библиотеката.
ЕЛИЪТ: Ейми!
Затичва се към стълбите. Поглеждайки за последен път мъртвото извънземно, КАРЛ тръгва след него.
ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:
ИНТ: Първия етаж на библиотеката — задния отдел — нощ