— Вие сигурно си мислите, че аз съм безнадежден идиот и не разбирам какво означава цялата тази комедия?
— Комедия ли? — Той стана от стола и дойде до мен. — Според мен това не е комедия. Може би за вас, но не и за мен…
— Господин Фернан, нека се разберем: ако са ви наредили да ме следите, то правете го някак по-умно…
Той наведе глава, потърка челото си и тихичко се засмя.
— Дявол да го вземе! Наистина! Какво право имам да разчитам на вашето доверие? Никакво…
Видя ми се странно, че говори така. Държеше се много непосредствено.
Той помисли малко и изведнъж заговори:
— Добре. Да бъдем откровени. Аз нямам друг изход. Само ми отговорете на един-единствен въпрос. Той може да ви се стори странен. Съгласен ли сте?
— Зависи какъв въпрос — предпазливо казах аз.
— Вие обичате ли Франция?
Докато аз мислех, той ме гледаше с широко отворени черни очи, които излъчваха някакъв дълбок душевен жар…
Почувствувах внезапно, че пред мен стои не такъв човек, за какъвто го вземах.
— Ако това е толкова важно, мога да ви отговоря. Да!
— Вярвам ви. Слушайте… — той премина към шепот — аз не съм Фернан и съм в опасност…
Дълго стояхме мълчаливи и се разглеждахме взаимно. Той ме гледаше право в очите и в тях аз не виждах нищо друго освен искреност…
— Тогава кой сте вие?… — прошепнах аз.
— Ще разберете това, като му дойде времето. Но аз не съм немец. Не съм и французин…
— Да идем в рентгеновия кабинет. Там можем да се заключим и да поговорим, без да ни чуе никой — прекъснах го аз.
Влязохме в рентгеновата лаборатория и аз включих уредбата. В стаята стана шумно. Фернан се наведе над мен и каза:
— Дойдох тук с документите на някакъв Робер Фернан от мюнхенския изследователски център. След войната този Фернан е бил осъден на доживотно заточение за непозволени медицински и биологични опити с военнопленници. Обаче с помощта на негови западни колеги скоро го освободили и той заел важно положение на медицински съветник при сегашното правителство в Бон…
— Да, но вие…
— Аз не току-така ви попитах обичате ли своята родина. Работата е там, че моята родина е тук…
— Тук? В Африка?
— Да, тук, на същата тази земя. Нас отдавна вече ни тревожи това, че немците са се залостили тук. В това отношение са им помогнали отвъдокеанските приятели на сегашното наше правителство. Но време е на това да се сложи край!
Фернан изрече последните думи решително, като призив, и се изправи с целия си ръст. Направи крачка встрани от мен и аз изведнъж изпитах срам, че съм представител на европейска нация.
— Почакайте, една секунда, Фернан, или как да ви… Но нали Грабер, доколкото ми е известно, прави научни изследвания.
— Научни ли? — Той се наведе рязко над самото ми лице. — Робер Фернан е правел с хора също така наричани „научни изследвания“. Той ги е замразявал живи, вкарвал е във вените им разтвори от оловни соли, за да получи уникални рентгенови снимки, той…
— Нима и Грабер?! — ужасен възкликнах аз.
— Не знам, не знам… Впрочем аз съм тук, за да узная всичко. Сред нашия народ се носят различни слухове…
— Какви?
— Няма да ги повтарям. Трябва да се провери точно.
— С какво мога да ви помогна? — запитах аз и го хванах за ръката.
Мисълта за античовешкия характер на работата на института на Грабер ми минаваше през ума много често, но аз я прогонвах, понеже не вярвах, че в наше време науката може да се занимава с нещо отвратително и престъпно. Сега, когато Фернан изрази тази мисъл ясно и разбрано, изведнъж почувствувах, че непременно ще му стана помощник, ако не искам да бъда съучастник в престъпление.
— С какво мога да ви бъда полезен? — запитах аз още веднъж.
— Добре, слушайте — прошепна той. — Скоро от обединения щаб ще пристигне група военни, за да ревизира института на Грабер. Освен военните в нея ще има и представители на две изследователски фирми: на американската „Уестърн биокемикал сървис“ и на немската „Хемише централ“. Впрочем това е една и съща фирма. Своята дейност у нас те започнаха с внос на сапун и кисели бонбони. И едното, и другото се появяваха в едни и същи опаковки, но с надписи ту на английски, ту на немски език. Та значи представителите на тези две фирми ще пристигнат да огледат и едновременно да показват на генералите своето, така да се каже, африканско стопанство, да се запознаят с успехите и постиженията на доктор Грабер. Трябва да присъствувате на изпробванията.
— Какви изпробвания?
— Грабер ще демонстрира резултатите от своята работа.
— Къде?