Гледах мълчаливо Грабер и мислех напрегнато накъде бие.
— Вие ми напомнихте моята младост. Когато сериозно се заех с проблема за създаване на силикоорганичен свят, бяха ми необходими точни сведения за химичния състав на кръвта на различни животни. За мое учудване в книгите намерих съвсем малко данни. Пък и това, което намирах, не представляваше никакъв интерес. И тогава започнах да правя анализи сам. Да знаете колко котки, кучета, зайци, свине, овни и други домашни животни съм унищожил! Необходимо ми беше да знам съвсем точно какъв е химичният състав на кръвта на тези животни по време на сън, в момента, когато ги колят, когато ги милват, когато ги дразнят… Но ето че с домашните животни всичко бе привършено. Струваше ми се, че това е всичко. Ама не! Залових се с дивите животни! Нали в моя изкуствен свят трябва да има всичко! Но откъде да взема диви животни? Как да работя с тях? И знаете ли, отидох в зоологическата градина. С риск за живота си. Промъквах се нощем в градината с шишенце силно приспивателно и спринцовка, влизах в клетките на хищниците — при лъвовете, тигрите, пантерите. Мятах върху муцуните им парчета, напоени с приспивателно, и когато те заспиваха, мушках иглата под козината им и изтеглях необходимото ми количество кръв. После тичах в лабораторията и правех анализ. И така почти четири години — докато за малко не ме смачка с крака си слоницата, когато вземах кръв от малкото й, когато то спеше!
Грабер се разсмя високо. Лицето му бе розово, лъщеше, устните — кървавочервени.
— И всичко поради любознателността. Да. Единствено тя движи напред науката и прогреса на човечеството.
— Прогреса ли? Вие имате патологична представа за прогреса. Вашите каменни войници също ли са прогрес?
— Разбира се, Мюрдал, разбира се! — възкликна той. — Расата на каменните хора ще бъде много полезна. Те ще са по-полезни отколкото, да кажем, конете или камилите, или пък слоновете. Все пак това са мислещи същества.
— Мислещи ли?
— Разбира се. Мислещи и покорни. Чувството им за страх е отлично развито. А това е главното.
— А от какво се страхуват? От ударите? От огъня? От куршумите?
— Не. От тези неща те не се страхуват. Това именно е чудесното им качество, от което трябва да се възползуваме. Но те притежават инстинкт за самосъхранение, много се страхуват от това, което може да ги умъртви.
— А какво може да ги умъртви? — запитах аз.
Грабер ме погледна подигравателно.
— Пак ви казвам, вие сте много, много любознателен. Но аз не се боя да ви открия тайната. Все едно, вие никому не ще я кажете. Може да ги умъртви водата.
— Водата?
— Именно. Те, като всеки жив организъм, се нуждаят от вода.
— Е, и какво от това?
— Но нали трябва да пият не обикновена вода. Както ви е добре известно от химията, повечето съединения на силиция в течно състояние могат да съществуват само в силно алкални среди. Моите войници също могат да живеят само докато в организма им преобладава алкална среда. Те пият вода, наситена с концентрирана калиева основа.
— Аха, ето какво било! — извиках аз. — Затова ли във вашите анализи потенциометрията заема такова важно място?
— Точно така, Мюрдал, точно така. И алкалността на водата трябва да е в строго определени граници. От… Впрочем съвсем не е необходимо да знаете това.
— И защо вашите войници, както ги наричате вие, се страхуват от водата?
— Ами затова, драги мой, защото ако им се даде не алкална, а обикновена вода, те моментално ще се вкаменят. Ще се превърнат в каменни идоли, в мумии.
— И вие ги държите в подчинение поя постоянната заплаха, че ще се вкаменят?
— Ъхъ. Това е могъщо средство, благодарение на което можем да ги командуваме. Но да се върнем към вашия любознателен ум, Мюрдал. Как мислите, може ли да се създаде силикоорганичен аналог на рибонуклеиновата и на дезоксирибонуклеиновата киселина?
Сетих се как италианецът Джовани безуспешно се опитваше в лабораторията на Шварц да синтезира тези киселини със силиций вместо с въглерод.
— За какво е нужно това? — попитах аз.
Грабер стана и се разходи няколко пъти по стаята.
— Ах, ако успеем да постигнем това! Ако живата клетка можеше цялата напълно да стане силикоорганична!
— А нима при вашите жертви тя не е изцяло силикоорганична?
— Изцяло с изключение на ядрото. Разбирате ли: на ядрото! Именно в това е цялата трагедия…
— Трагедия?
— Да. Поради тази причина моите силикоорганични организми не могат да се размножават. За да бъдат създавани, трябва да се взема вече готов материал, трябва да се вземат готови въглеродни организми…