Джон Уиндъм
Глупавата марсианка
Когато Дънкан Уийвър купи Лели за… — не, може да си навлечем неприятности, ако се изразим така, — по-право, когато Дънкан Уийвър плати на родителите на Лели хиляда лири обезщетение, загдето се лишаваха от услугите й, той имаше предвид цифрата шест или в краен случай седемстотин.
Всички в Порт Кларк, до които се бе допитал, го уверяваха, че такава цена е изгодна. Но щом отиде на село, тази работа не излезе толкова проста, колкото, изглежда, си мислеха порткларкци. Първите три марсиански семейства, с които се свърза, никак не се показаха склонни да продават дъщерите си; следващото поиска 1500 лири стерлинги и не отстъпваше; родителите на Лели също бяха започнали от 1500, ала отстъпиха на 1000, щом той даде ясно да се разбере, че не ще се поддаде на изнудване. А когато се връщаше обратно с нея в Порт Кларк, си направи сметка и се убеди, че в края (на краищата е доволен от сделката. При петгодишния срок, за който беше назначен, тя щеше да му излиза най-много по 200 лири стерлинги годишно — по-точно, в случай че не успееше да я продаде за 400, а може би и за 500 лири стерлинги при завръщането си. Погледна о така, всъщност не беше неизгодно.
Когато се прибра в града, отиде при представителя на компанията да му обясни положението и да уреди работата.
— Слушайте — каза той, — знаете как съм обвързан с този петгодишен договор като управител на товарна станция на Юпитер IV/II. Корабът, който ще ме закара дотам, ще пътува почти празен, за да може да вземе товар. Та ще има ли възможност да приеме втори пътник? — Дънкан вече се бе застраховал — беше разбрал, че компанията има навик да разрешава извънреден пътник при такива обстоятелства, макар че не беше задължена да го прави.
Представителят на компанията не се изненада. След като провери в някакви списъци, той заяви, че няма нищо против да бъде приет един извънреден пътник. Обясни, че в такива случаи компанията е съгласна също така да отпуска допълнителни хранителни дажби за едно лице срещу нищожната такса от 200 лири стерлинги годишно, които ще се приспадат от заплатата.
— Какво? Хиляда лири?! — възкликна Дънкан.
— Изгодно е — каза представителят. — Таксата наистина е нищожна, понеже компанията има сметка да доплаща разликата до пълната такса за нещо, което ще помогне на служащия да не се побърка. А това ставало много лесно, когато човек е назначен сам на товарна станция, поне така разправят — и аз им вярвам. Хиляда лири не са много, ако ще ви помогнат да избегнете нервно разстройство.
Дънкан поспори по принцип, ала представителят беше категоричен. Това значеше, че Лели щеше да му струва 2000 лири стерлинги — по 400 на година. Все пак със заплатата си от 5000 лири стерлинги годишно, освободена от данък, която нямаше да харчи по време на престоя си на Юпитер IV/II, плюс значителните спестявания, не се ощетяваше толкова много. Затова се съгласи.
— Чудесно! — каза представителят. — Тогава аз ще уредя въпроса. Трябва само да й извадите разрешително за пътуване, а такова автоматично ще ви дадат, като представите брачното си свидетелство.
Дънкан се облещи.
— Брачно свидетелство ли? Какво, аз ли? Да се оженя за марсианка?!
Представителят поклати укорително глава.
— Без него няма да ви издадат разрешително за пътуване. Наредба, с която се цели да се предотврати търговията с роби. Сигурно ще си помислят, че възнамерявате да я продадете — може да сметнат дори, че сте я купили.
— Какво, аз ли? — пак възкликна възмутено Дънкан.
— Дори вие — рече представителят. — Едно брачно свидетелство ще ви струва само още десет лири — освен ако нямате у дома си съпруга, в такъв случай вероятно по-късно ще ви струва малко повече.
Дънкан поклати глава.
— Нямам съпруга — увери го той.
— А-ха — каза представителят, който нито му повярва, нито се усъмни. — Тогава какво значение има?
Дънкан дойде пак след два дни със свидетелството и разрешителното. Представителят ги прегледа.
— Така е добре — съгласи се той. — Ще потвърдя резервацията. Таксата ми ще бъде сто лири стерлинги.
— Таксата ви ли! Какво, дявол да…
— Наречете го гарантиране на вашия влог — каза представителят.
Човекът, който бе издал разрешителното за пътуване, също бе поискал сто лири стерлинги. Сега Дънкан не спомена това, но каза с горчивина:
— Една глупава марсианка ми излиза доста скъпо.
— Глупава ли? — рече представителят, като го изгледа.
— Плюс това и няма. Тези тъпи марсианци не знаят дори, че са се родили.
— Хм — измънка агентът. — Никога не сте живели тук, а?
— Не — призна Дънкан. — Но няколко пъти съм се отбивал на това място.