И двамата се засмяхме.
— Така че според мен семейният портрет не е тъй странен, както го изкарваш. Картината, която ще нарисува Тулий, ще е къде-къде по-неприятна за гледане.
— И ти мислиш, че Ума е права и аз наистина съм орисан да изиграя твоята роля в битката срещу Тулий, така ли?
— Сигурен съм. Да, моето момче, орисан си да изпълниш своята задача. Това безспорно е причината повелителят Карфур да избере теб за cheval.
— Сигурно — въздъхнах аз, сетил се какво се е случило, по-точно, какво не помня да се е случило. — Е, можеше, разбира се, да ми пусне един факс — подметнах.
Когато се прибрахме в апартамента, другите ядяха (пак). Баба Дюти уж живееше в бедняшки квартал, но явно си угаждаше и не се лишаваше от нищо. Обзалагам се, че си има и предимства да си хунган.
Тръгнах по коридора към тоалетната. Беше заключено, но тъкмо да се върна в стаята, когато вратата се отвори и оттам излезе Алурд, която още си оправяше полата. Тази, общо взето, поприкриваше бедрата й, въпреки че вече беше все едно.
— Ехо! — усмихна се тя.
— !
Докато се промушваше покрай мен, ме потупа лекичко по корема — вече бе стигнала почти в дъното на коридора, когато си възвърнах дар словото.
— Я чакай! — повиках я аз.
Алурд се извърна, все така усмихната — изглеждаше страхотно.
— Аз такова… струва ми се, че… след като сме… да ти призная, ако не друго, поне купувам закуска на другата сутрин.
Младата жена се върна по коридора и застана съвсем близо до мен. Хвана ме за ръката и ме погледна в очите.
— Каквото и да се е случило, такава е била волята на лоа. Ние не сме нищо друго, освен съсъди, вместилища за тях тук, на земята. Осланяме се на тях и на тяхната мъдрост. И аз не помня повече от теб какво се е случило. Радвам се, че съм била cheval за Ерзюли. Било каквото било, при всички положения е за наше добро.
Доближи ръката ми към устните си и ме целуна лекичко. После тръгна по коридора с грация, за каквато дървеняци като мен могат само да мечтаят. Поолекна ми, но ми стана и малко мъчно. Желаех Алурд повече от всякога и какво излизаше: бях я имал, а не помнех нищичко.
Проклети лоа!
Бях сигурен, че в това има някаква поука, но колкото и да умувах, не знаех каква.
Онази нощ останахме да спим у Баба Дюти. Ума и Шобан получиха отделна стая, а ние с Паху трябваше да се задоволим с възглавниците по пода в хола. Чудо нечувано: преди да си легне, Паху се възползва от душа на Баба Дюти, макар че после пак навлече мръсните парцалки. Още щом легна и захърка, а аз едвам устоях на изкушението да го задуша с някоя от меките възглавници. След известно време и аз успях да задрема.
Не спах добре. Колкото и уморен да бях, това бе една от нощите, когато имаш чувството, че не си мигнал до сутринта, ала гадната изгревна светлина блясва, сякаш да ти покаже, че все пак си спал. Струваше ми се, че съм сънувал какви ли не кошмари: в съзнанието ми се бяха съхранили откъслечни ярки образи и намеци за горчивина, но помнех в подробности само един от сънищата.
Стоях в дълбок ров, всичко наоколо бе обхванато от бели пламъци. Ставаше все по-горещо и аз плувнах в пот. Горе в кръг бяха застанали петимата в черно, безлики и страшни както винаги.
— Избирай! — заповяда ми леден глас.
Погледнах надолу и видях във всяка от дланите си мънички фигурки. Върху дясната ми ръка седяха Джун Ханоувър и моята агентка Кендъл, в лявата — Ума и Шобан.
— Избирай де! — изкрещя отново гласът.
Не исках да го правя. Изберях ли хората в едната си длан, значи да обречах на смърт онези в другата.
Пламъците се разгоряха още повече, петимата в черно станаха още по-големи и се надвесиха по-ниско. Знаех, че няма за кога да протакам.
— Избирай!
Събудих се и скочих като ужилен.
Дойде Алурд, която бе облечена в тънка-претънка роба (какво ли носеше, когато се застуди?) и която се зае да приготви закуската. Щом я видях, и си спомних за един по-предишен, много еротичен сън, но дори и тази искрица угасна, когато младата жена се скри в кухнята.
Не след дълго в коридора се появи и Баба Дюти, който закима за „добро утро“, няколко минути по-късно дойдоха и Ума и Шобан. Баба Дюти беше облечен в чифт отровнозелени панталони, розова риза с цвят на есетра и туидено яке. Видях се принуден да извърна поглед. Алурд и една от другите Баба-етки се запретнаха да пренасят закуската. Аз си налях от кафето и си взех от нещо, което наподобяваше плодов сладкиш, другите обаче започнаха да се тъпчат като попски деца на Задушница. Не се изненадах, че Баба Дюти си сипва по един-два пъти допълнително едва ли не от всичко. Не беше от хората, които се хранят особено възпитано: дъвчеше с отворена уста и мляскаше, затова пък при всеки залък върху лицето му се изписваше невероятна наслада. Обикновено, чуя ли някой да ми мляска, ми призлява, но нашият домакин се хранеше толкова сладко, че ми подейства заразително. По едно време си напълних цяла чиния пържени зелени банани и ги излапах като невидял, а уж изобщо не ми се ядеше. На всичкото отгоре взех, че ги полях с две бирички. За капак хапнах и половинка маниока.