— Вариант осем, нали? — поинтересувах се аз.
Баба Дюти само ми махна с ръка, демек, защо задаваш глупави въпроси. Разбира се, че беше вариант осем, все едно да питам дали водата е мокра.
— Красавец! — казах замислено и прокарах ръка по съвършеното покритие. — Обзалагам се, че изкарва ангелите на всички шофьори в малки колички.
Натоварихме багажа в багажника — дори с диджеридуто остана място за малък пътуващ цирк, — а отзад на пода едвам сместихме огромната хладилна чанта, наблъскана до пръсване с какво ли не. То оставаше Баба Дюти да тръгне на път без нещо за хапване! Шобан отиде при дясната предна врата, забравила, че воланът е отляво. Понечи да се приплъзне по седалката, но Баба Дюти вдигна пръст.
— Никой друг, освен мен, не направлява лодката! — отсече той.
Шобан се нацупи и аз реших да се намеся, ала Баба Дюти намигна и добави:
— Дори ти, красавице!
Хвана дикиш, да му се не види! Шобан кимна и се намести на седалката на покойника.
Което само иде да подскаже, че с комплименти всичко се постига.
Разгледах пътната карта на Баба Дюти и стигнах до потискащия извод, че до Джон О’Гроутс, най-северната точка на Шотландия, има цели хиляда и двеста километра. Оттам щяхме да хванем корабче до Хой.
Но така и не излязохме от града.
Както се оказа, сме извадили късмет, че онези от Тулий са решили да ни нападнат още преди да излезем от Ливърпул. Или са бързали, или са били прекалено самоуверени. Вероятно са си казали, че ще е по-лесно да ни очистят още в града, където полицаите бяха малко. Или пък изобщо не им пукаше.
Тъкмо бяхме излезли от жилищния квартал и бяхме подкарали по магистралата, когато те изникнаха вдясно от нас — караха като обезумели. Бяха в бял микробус марка „Форд Транзит“ — вероятно откраднат — с емблемата на фирма за софтуер на име „Каравия и син“, изрисувана отстрани.
— Карай! — изкрещя Шобан на Баба Дюти още преди да съм разбрал какво става.
Той не губи и миг — натисна педала за газта, но онези също не дремеха. Страничната врата на микробуса се отвори и край нея откъм вътрешната страна приклекнаха двамина със скиорски шапки и с картечници в ръце. Тутакси откриха огън.
Наведох се напред точно когато куршумите натрошиха прозорците откъм страната на шофьора. Вътре се посипаха остри парченца стъкло, които, колкото и да е странно, не ме нараниха. Усетих как Баба Дюти завърта рязко волана и се удря в една-две коли, спрени отляво, а после отпрашва. Чух как свирят клаксони и скърцат гуми, а също как някъде вдясно нещо изтрещя. Вече не се стреляше и се престраших да вдигна глава и да погледна.
Улицата отпред се стесняваше и микробусът бе принуден да мине зад нас. Баба Дюти караше като полудял, отстрани по врата му се стичаше кръв. Въпреки това обаче, той не губеше контрол над волана, та реших — по-точно, замолих се, че кръвта е от някое стъкло, което го е порязало, а не от куршум. Шобан бе извадила револвер и смъкваше прозореца. Погледнах Ума, която също като мен допреди малко се бе навела. Косата й бе пълна с парченца стъкло, но и тя се опитваше да види какво става и, изглежда, не беше ранена. Паху се бе свил на малък кравай на пода. Не помръдваше, но не видях по него кръв.
Наближихме голяма пътна детелина и Баба Дюти бе принуден да намали скоростта. Микробусът само това и чакаше: тутакси се шмугна точно зад нас и ни удари. Шобан, която се бе подала до кръста от прозореца, за малко не изхвърча. Наложи се да се пресегна и да я сграбча за крака, за да не падне от колата. Онези зад нас пак откриха огън. Чух как задното стъкло се пука, куршумите засвистяха и разпориха красивата тапицерия на седалките пред мен. Пуснах Шобан и отново се наведох.
Баба Дюти заобиколи колата отпред, която търпеливо чакаше да навлезе в детелината. Без да се колебае, той веднага се включи в движението, предизвиквайки цял хор надути до дупка клаксони и скърцащи гуми. Чух как автомобилите се блъскат, но фордът продължи напред. Отново екна стрелба, ала този път отпред. Пак се понадигнах.
Шобан се бе надвесила от прозореца и стреляше по микробуса, който продължаваше да ни следва по петите. Не видях дали го е улучила.
Баба Дюти навлезе в съседното платно и се престори, че ще завие наляво, в последния момент обаче свърна рязко надясно и блъсна форда в бетонния бордюр покрай мантинелата и тревните площи в средата, после подкара в отсрещното платно.