Понадигнах глава и видях двама в черно, които вървяха бързо към нас. Единият държеше картечница със снайперистки мерник, другият — полуавтоматичен пистолет. По улицата се зададе кола, която поспря при вида на касапницата, а не биваше. Мъжът с пистолета изстреля през прозореца откъм страната на шофьора порой от куршуми. Колата одраска два спрени автомобила и спря.
Двамата убийци пак се обърнаха към нас, но вече бяха допуснали грешката. Шобан беше скочиха на крака. И аз не знам на кое тайно място ги е крила, но сега държеше два револвера и насочила ги към онези типове, тичаше презглава към тях. Крещеше колкото глас има и без да спира, стреляше и с двата револвера.
Тази шантавелка боравеше еднакво добре и дясната, и с лявата ръка.
Снайперистът се свлече на мига. Видях как един куршум го улучва в корема, други два — в слабините, а четвърти — фатален, в гръкляна. Оръжието отхвръкна във въздуха.
Съучастникът му запази самообладание и започна отново да стреля, като тичаше право към Шобан. Видях как я улучва в лявото бедро, това обаче почти не я забави. Револверът в лявата й ръка беше празен и тя го метна, ала продължи да стреля с оръжието в дясната. Беше улучена и в тялото, но само се завъртя, възвърна си равновесието и изпразни пълнителя.
Нямаше милост.
Изстреля няколко куршума право в гърдите на убиеца от Тулий. Видях как от гърдите и гърба му бликват гейзерчета кръв. Той направи по инерция още две-три крачки, но Шобан се погрижи да спре завинаги. Лявото му око отиде с първия изстрел, зъбите — с втория, целият горен край на черепа му — със следващите три.
Шобан пъхна нов пълнител и продължи да стреля по мъжа, макар че той според мен отдавна вече беше труп. След като изпразни и втория пълнител, ирландката зарита убиеца по главата, станала на пихтия, и аз извърнах поглед.
— Марти! — повика ме с тих гласец Ума.
Погледнах надолу и видях, че още лежа върху нея. И аз не знам как още не я бях удушил.
— Добре ли си? — попитах я и се претърколих.
Тя кимна и си пое дълбоко въздух.
— Баба Дюти — пророни Ума.
Паху се беше изправил на колене — още изглеждаше зашеметен. Стори ми се, че се опипва за дупки от куршуми и не може да повярва, че не е ранен. Ума се надвеси над Баба Дюти.
Хунган още дишаше, но според мен вече издъхваше. Не изглеждаше толкова зле, както онова приятелче, което Шобан беше очистила, но върху гърдите му зееше дупка, през която — колкото и неприятно да ми е да говоря за това — ми се стори, че зървам жизнени органи. Едрият негър беше улучен и в огромния корем и беше плувнал в кръв.
— О, не — проплака Ума.
Докосна съвсем леко с длан тъмната буза на Баба Дюти. Той отвори очи. Едвам си поемаше дъх. Кръвта продължаваше да тече от раните му и явно но му оставаше много.
— Ма-а… Ма-а-а… — изграчи мъжът.
Бях изумен, че дори се опитва да говори. Ума се надвеси над него, хвана го за ръката и допря ухо до устните му. Видях как се напряга, за да разбере какво се мъчи да й каже.
— Марти — рече индийката и ме погледна. — Струва ми се, че те вика.
Коленичих до него. Огледах се набързо — божичко, ченгетата щяха да дойдат всеки момент — сетне отпуснах глава до неговата.
— Баба Дюти — прошепнах.
— Ма-а… Ма-а-а…
— Аз съм, Марти — потвърдих, но не съм сигурен, че ме е разбрал.
Затвори очи и аз си помислих, че никога вече не ще ги отвори. Но ето че Баба Дюти го направи. После прокара розов език по устните си. Извърна глава и ме погледна право в очите.
— Повелителят Карфур — каза ми Баба Дюти.
— Моля?
И аз не знам откъде е намерил сили, но дръпна длан от ръката на Ума и се пресегна към мен. Притисна я към челото ми. Усетих потта и кръвта, студа, който не след дълго щеше да го погълне веднъж завинаги.
— Повелителят Карфур — простена той отново.
Ръката му върху челото ми потрепери и изведнъж ми стана много студено.
Почувствах смъртта му.
Той беше издъхнал.
16.
— За какво си мислиш? — рекох аз на Ума.
— Ох, хич и не питай.
Седеше срещу мен в експреса за Лондон и барабанеше притеснено с пръсти по мръсното стъкло. Двигателят на влака бучеше, но макар че трябваше да сме потеглили преди цели петнайсет минути, по нищо не личеше, че скоро ще тръгваме. Кръстосал ръце, Паху седеше до мен и току местеше очи от перона зад прозореца към тясната пътека между седалките в общия вагон. Забелязах, че лявото му око играе.