— Ясно — рече Лили. Личеше, че се двоуми. — Какво знаеш за ламид вавник? — попита тя.
— Не знам точното значение на думата. За трийсет и шестимата ли говорите?
Лили кимна едва забележимо.
— Знам преданието на кабалистите: по всяко време, във всяка епоха живеят трийсет и шестима праведници, на чиито достойнства се крепи светът. Винаги са само трийсет и шестима и именно те ни осигуряват присъствието и добронамереността на Бога. Те са невидими и безименни, ала подобно на лей-линиите под земята, всичко зависи от тяхното добруване. Останах с впечатлението, че цадик, един от трийсет и шестимата, може да бъде открит в Лондон.
В последните думи на Ума имаше едва загатнат въпрос, но Лили не отговори на него.
— Ами ти? — рече старицата и посочи Паху.
— Никога досега не съм чувал за тези неща. Аз боравя единствено със силата на земята. Не се забърквам в такива неща.
Лили се свъси, но извърна поглед към Шобан.
— Ти?
— Аз правя каквото ми каже Ума. Не твърдя, че разбирам, просто приемам. Правя каквото ме помолят, стига да смятам, че е правилно. Досега Ума не ми е давала повод да се съмнявам в това.
Лили кимна.
— А ти, Мартин?
— Какво аз?
— Какво знаеш за ламид вавник?
— Божичко, имам чувството, че съм сбъркал киносалона. Че съм си платил да гледам последния екшън на Джон У63, а съм се озовал на прожекция на български естетски филм, и то без превод. Както повтарям непрекъснато на Ума, съм се нагледал на какви ли не чудесии, но въпреки това нямам представа за какво говорите. Ламид вавник би могло да е всичко, например вид пудинг.
Лили се засмя.
— Поне си честен. Признателна съм ти, Мартин. — Тя ме погледна с присвити очи. — Евреин си, нали?
Никога не съм знаел как да отговоря на този въпрос.
— Всъщност не — отвърнах някак гузно. — Поне не изповядвам юдаизма. Е, влизал съм в синагога, ако това изобщо се брои.
— Майка ти ли?
— Нейната майка е била еврейка.
— А празниците спазваш ли?
— Не — казах аз. — Виждал съм ги само по телевизията.
Тя зацъка.
— Обрязан ли си?
Всички се вторачиха в мен, Шобан дори се ухили злобно и аз усетих как се изчервявам.
— Хм, да.
— Браво на теб — рече Лили.
Почувствах се така, сякаш чичо доктор ми е дал захарна пръчка, задето съм слушкал.
— Е, ще ни заведете ли при цадик? — настоя Паху.
Отново се размърда във фотьойла, сякаш му е ужасно неудобно. Вместо да му отговори, Лили пак се извърна към Ума.
— Знаеш ли цената на това да се срещнеш с ламид вавник?
— Не. Но ще платя, каквото се иска от мен. Друго не мога да направя.
— Това е чудесно, миличка, но точно ти няма да платиш цената.
— Не ви разбирам, Лили.
— Знам — усмихна се по-възрастната жена. — Цената ще бъде платена от цадик, от ламид вавник. Ламид вавник върви сам-самичък през света, скрит за всички, както се изрази и ти. Разкрие ли се, плаща с живота си.
— О! — изпищя Ума.
— Не искам да кажа, че ламид вавник няма да плати тази цена, ако наистина се налага. Нали тъкмо заради това съществува!
— Не бих могла да искам от никого подобно нещо — отбеляза Ума.
— Сега вече, миличка, решението ще вземе друг. — Ярките очи на Лили помръкнаха, гласът й изведнъж стана мощен и властен. — Онова, което вие наричате лей-линии, за мен е пета сефира: гебура, което в превод означава приблизително „сила“. И именно за гебура се води голямата битка със ситра ахра, привържениците на другия лагер. Тази битка кипи още откакто Името Му е изречено за пръв път и от хаоса се е появила вселената. И ще продължи, докато Името бъде заличено и забравено, с други думи, сражението е вековечно. Ситра ахра — това е мракът, нейните привърженици съществуват с една-едничка цел: да откъснат човечеството от шехина, светлината на чистото битие. Досущ пиявици те смучат от светлината, черпят от нея сила, за да съществуват. Но без мрака няма, разбира се, и светлина. Ситра ахра съществуват вътре в сефирот, божествените структури на хармонията, но са и необходимо ограничение за тях. Ламид вавник бди те да не поглъщат твърде много от светлината и да не оставят света само в мрак.
63
Джон У (р. 1948), американски режисьор и сценарист от китайски произход, известен с екшъните си. — Б.пр.