Приключихме малко след един. Аз съм в Индустрията от доста отдавна и съм свикнал на рекламните сеанси, понасям ги, общо взето, добре, но днес вече бях достигнал границата на издръжливост — цял предобед бях принуден заради фотографите да позирам по различните пивници (и както се досещате, да се наливам) с халби бира, та ми се маеше главата и ми се ядеше нещо по-питателно. Бяха се разотишли всички без Джун и един веселяк фотограф от „Стар“, казваше се Кинг, на когото бяха възложили да ме придружава и да запечатва моето „разследване“.
— Обяд — каза Джун. — Хмм…
— Моля? — попитах аз.
— Точно тук е мястото да опитаме индийската кухня. На Брик Лейн се намира най-доброто индийско заведение в града. Но не знам дали ти се ходи там след онова, което се случи завчера.
— Да идем в „Клайн“ — предложи Кинг и намигна.
— О, боже — въздъхна Джун.
— Какво е „Клайн“? — полюбопитствах аз.
— Заведение с еврейска кухня — поясни Кинг. — Има го от памтивека. Мен ако питаш, още докато са строили Тауър11, са си поръчвали оттам храната.
— Нямам нищо против. Тъкмо ми се е приял книш12.
Джун изглеждаше озадачена, но фотографът се изсмя. Не след дълго разбрах защо.
„Клайн“ прилича на „Кантор“, на „Джуниър“ или на някоя друга псевдоеврейска кръчма в Лос Анджелис, но само на пръв поглед. Вместо сервитьорките на зряла възраст, които си придават важност — задължителни във всяко подобно заведение в Лос Анджелис — тук келнерите бяха леко прегърбени, оплешивяващи евреи в бели престилки. И вместо да те обслужват, те по-скоро благоволяваха да поспрат на масата ти. След някакви си три дни в Лондон вече бях проумял, че тук всеки, който би трябвало да те обслужва, в един момент решава, че зависиш от него и по тази причина не е длъжен да бъде мил — както личи, в Англия още не са разбрали докрай значението на израза „обслужваща икономика“ — но персоналът в „Клайн“ бе издигнал уникалното понятие „антиобслужване“ наистина до теоретични висини.
Смятах да си поръчам сандвич с телешко пушено и книш, но не ги намерих в листа с менюто.
— Тук, мой човек, му викат телешко осолено — обясни ми Кинг.
Джун гледаше като ударена с мокър парцал.
Когато келнерът най-сетне благоволи да дойде — всъщност да се дотътри — при нашата маса, за да вземе поръчката, видях, че с бялата престилка прилича като две капки вода на Лестър Боуи. Поръчах си към осоленото телешко и книш. Мъжът ме изгледа с поглед, от който би се сепнал и Клинт Истууд, и накрая рече:
— Ще донеса нещо.
Кой знае защо, вероятно от уплаха, взех, че му благодарих, докато той се отдалечаваше с бавна крачка.
— Заведението си го бива — казах на Кинг. — Добре че се сети да ни доведеш тук.
— Трябва да дойдеш тук, за да усетиш докрай атмосферата в Ийст Енд.
— На мен пък ми се струва, че някак не се вписва в общата атмосфера.
Сервитьорът се върна и без дори да спира, тръсна насред масата чиния с най-обикновен хляб. Без масло. Кинг си взе една филийка и я задъвка.
— Сега може и да не се вписва — поясни той, — но навремето тук живееха само евреи. Тук се намираше най-големият битпазар. Датира някъде отпреди век. В Ийст Енд винаги са живели имигранти. Заселват се тук, после, щом припечелят малко пари, бързат да се изнесат. Сега преобладават бенгалците…
— Пък аз си мислех, че бангладешците — намеси се и Джун.
— Все тая — сви рамене Кинг. — Все забравям. Но виж, германците, ирландците, евреите… всички са живели тук по едно или друго време. Някои дори са останали за постоянно. В горния край на Комършъл стрийт, срещу пазара Спитълфийлдс, има джамия, която преди е била синагога. А преди това пък черква на хугенотите. Няма да се изненадам, ако е построена на мястото на светилище на друидите. Сега обаче са я превзели този негодници, мюсюлманите. Само при Ливърпул стрийт има една-единствена мъничка синагога.
— Откъде познаваш така добре Ийст Енд? — поинтересува се Джун.
— Тук съм роден и съм израснал, скъпа. Ийст Хам, Боу, Степни. Майка ми и досега живее в Хакни — обясни той и кимна напосоки. — Точно срещу Мартин Еймис13, представяш ли си?
11
Стара крепост на брега на р. Темза. Строежът й е започнат още през XI в., по времето на Вилхелм Завоевателя. — Б.пр.