— Винаги съм смятал, че всички критици са нацисти. Виж, не знаех, че всички нацисти са и критици. Всъщност никога не ме е бивало в силогизмите.
— Ние не сме нацисти — изсумтя Паху.
— О, хиляди извинения! Я кажи, това в джоба ти свастика ли е, или просто се радваш да ме видиш?
— Голям смелчак си бил! Ще те видим дали пак ще ти стиска да ми остроумничиш, когато ти разпоря корема и загледаш как червата ти изпадат.
— Значи не се смятате за нацисти, така ли, миличък? — обади се и Лили.
Това бяха първите й думи, откакто Паху я беше ударил. Възрастната жена държеше ръка върху отеклия си нос, ръкавът й вече се беше наквасил с кръв, под очите й се бяха появили синини.
— Симпатизирам им, разбира се, но не се причислявам към тях — отвърна Паху. — Хората от Тулий са по-чисти като произход от нацистите, по-близо са до нашите северни корени. Хитлер и Химлер обърнаха гръб на водун, на Тулий и Черния орден. Впуснаха се да гонят вятъра, забравиха на какво се крепи властта им и към какво трябва да се стремят. Ние не се отказахме от чистотата на земята, за да се домогваме до изкуствената топлина на техниката.
— Божичко! — възкликнах аз.
Без да искам.
— Нямам нищо против чужденците и тем подобните. Не са ми симпатични, но нека живеят. Само да не ми се пречкат!
— Ами евреите? — поинтересувах се аз.
— Всички мразят евреите — отговори Паху. Който задава тъпи въпроси… — Светът се състои от огън и лед — продължи той. — Това е основополагаща истина. И тези острови, самият Тулий са в сърцето на леда. Ние сме ледени хора, това е доказано, пише го и в природата, и в историята. — И такива като теб… — посочи дребосъкът Ума и се изкиска. — Такива като теб са родени от огъня. Твърдиш, че искаш да съхраниш силата на лей-линиите, на земята, а не искаш да прогледнеш простичката истина, че със самото си присъствие ги мърсиш и заразяваш. Земята на леда, хората на леда не могат да бъдат чисти, докато такива като теб съществуват. Ние отстояваме чистотата. Ние сме от лед. Нашите предци са почерпили силата си от леда и снега. Ледът е естествено наследство и достояние на северняците.
— Ти си студен боклук, ето какво си, от мен да го знаеш — не издържах аз. — Откъде ги взе тези дрънканици?
— От Хьорбигер — отвърна вместо него Лили и поклати глава.
Паху я изгледа изненадан.
— Уж чифутка, пък умна! — поклати и той глава.
— От кого? — попита и Ума.
— От Ханс Хьорбигер — повтори Лили. — Родоначалник е на учението за космическия лед, или на немски Welteislehre. Лъженаучни дрънканици, да си умреш от смях. Жалко изопачение на северните митове и исландските еди, на Имир и Снежните великани, подправени за вкус с Вагнер и „Нибелунгите“ вместо саундтрак. Във времето след Ваймар Хьорбигер е на голяма почит сред нацистите отчасти защото неговото учение за космически лед е в съзвучие с тевтонските предания, но наред с това и защото отхвърля напълно съвременната наука. Еврейската наука, както се изразяват последователите му. Колкото повече се променят нещата…
— Колкото и да си дрънкаш, никога няма да разбереш за какво става дума — прекъсна я Паху. — Не можеш.
— Най-тъжното, най-ироничното е — продължи Лили, — че нашият малък нацист със сигурност не знае, че съществува цяла съвременна школа на черния расизъм, привеждащ едва ли не същите доводи в полза на това, че африканците по рождение превъзхождат европейците. Но тъпотиите са си тъпотии точно както нацистът си е нацист — печи го, вари го, не се променя, и туйто. С каквито и имена да се представя.
Паху се приближи до старицата и седна върху страничната облегалка на фотьойла. Наведе се, прегърна Лили през раменете и я целуна право по устата. Когато тя се опита да го избута, дребосъкът се пресегна и натисна с все сила палец върху счупения й нос. Възрастната женя изкрещя.
— Аз, миличка, съм твоята смърт — каза Паху. — Друго не ти трябва да знаеш.
Тъкмо беше станало десет часът, когато Паху прати един от бабаитите си да премести ровъра на Лили и да докара микробуса, който той спря със задницата към гаража.
— Мигът дойде — оповести Паху.
— Къде ще ни водите? — попита Ума.
— Вкъщи, Ума. В Спитълфийлдс. Е, най-после ще изиграеш своята роля там. Но не съвсем както я виждаше. Сега вече цадик ни падна в ръчичките и нощес няма да се налага да принасяме в жертва някакви си зайчета.